Преди 1010 години на 6 октомври умира българският цар Самуил, вероятно от сърдечен удар, който получава при вида на войниците си, ослепени след битката при Беласица. Византийският император Василий II нарежда пленените 15 хиляди български войници да бъдат ослепени, като на всеки 100 остава по един с едно здраво око, за да ги водят по пътя към дома. За това си деяние императорът остава в историята с прозвището „Българоубиецът“.
Островът на Цар Самуил
За тази паметна дата от българската история ще отидем до остров Свети Ахил, намиращ се в Преспанското езеро, където се пресичат три държави – Гърция, Македония и Албания. През 1965 г. гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос от Солунския университет започва разкопки в района на остров Св. Ахил в Малото Преспанско езеро. През 1969 г. той прави безапелационно откритие – в десния наос на базиликата „Свети Ахил“ открива четири саркофага на богати погребения, изградени изцяло от мраморни плочи. Три от тях са ограбени още през Средновековието и липсват надписи. В гробницата с аркосолиум е положен ярко пурпурен скелет на мъж висок 160см, на възраст около 70 години според антропологичните изследвания. Главата е положена върху възглавница от керемиди, върху която вероятно е имало друга от скъп плат. На ръцете се намират останки от плетена позлатена ризница, а върху торса има оцелели фрагменти от златотъкана дреха. Тези одежди са царска дивитисия, която е най-тържественото императорско облекло по онова време. Брокатът по нея е изтъкан от памук и копринени нишки обвити в сребро и злато, запазени са сърмените везби и големи медальони с вписани в тях двойка папагали, митични птици, символ на династията на Самуил.
При изследването на скелета се установява фрактура от бойна рана на лявата лакътна кост, която е зараснала накриво. Свидетелствата показват, че при битката при Сперхей през 997 г. Самуил е ранен именно в лявата ръка. Проф. Мицопулос прави дедукцията, че това е гробът и скелетът на цар Самуил. Останалите саркофази са намерени празни, но се смята, че там са се намирали останките на последните владетели на Първото българско царство – синът на Самуил Гавраил Радомир (1014 – 1015), Иван Владислав (1015 – 1018) и неговият зет, сръбският княз Иван Владимир. Последният от саргофазите не е запазен.
Една от най-внушителните сгради от Първото българско царство
Базиликата „Свети Ахил“ е от най-внушителните сгради от Първото българско царство с размери от 30 на 50 метра и площ от 968 кв. м. Тя е построена от княз Борис I и наподобява по архитектура Голямата базилика в Плиска. Тя е също така главният храм на Българската патриаршия по времето на цар Самуил, когато патриарх Герман мести седалището ѝ от Воден в Преспа. Останките от разкопките показват запазени останки от двете колони, където е стоял патриарха, изградени от зелен брешански мрамор, а зеленият цвят е използваният от българския патриарх. Базиликата бива унищожена през XI век от нормандите. По стените могат да се видят стенописи изрисувани в червено, а под тях са били изписани имената на българските митрополии и епископии, подчинени на българския патриарх, а в последствие на архиепископа, защото 1018 г. българската патриаршия бива понижена в ранг – архиепископия.
В това видео може да се запознаете с историческата обиколка на остров Св. Ахил и други паметни места от Беломорска Македония на д-р Костадин Костадинов.
