На 1 декември 1888 г. умира екзарх Антим I, висш православен духовник и пръв екзарх на самостоятелната Българска екзархия. Роден е през 1816 г. в Лозенград, но датата на раждането му е неизвестна. Замонашва се в Хилендарския манастир през 1837 г. Завършва най-реномираното светско училище в Османската империя – Великата народна школа в цариградския квартал Куручешме (1843 – 1844). Също така е в първия випуск на богословското училище на остров Халки, учи в Одеса и завършва Духовната академия в Москва. През 1861 г. е назначен за Преславски митрополит, а през 1862 г. става екзарх в Сисанийската и Корчанската епархия преди да бъде изпратен в Поленинската епископия в края на същата година. През 1868 г. става Видински митрополит и подкрепя цариградските българи отхвърляйки каноническото подчинение на Вселенската патриаршия. Антим е член на Привременния синод на Българската екзархия и участва в Църковно-народния събор от 1871 г., като на следващата година е избран на 16 февруари за екзарх на Българската екзархия.
Първи български екзарх
Като пръв български екзарх в новоустановената самостоятелна българска църква, той има съществена роля в изграждането на Екзархията и културно-просветното издигане на българския народ. Ръководи конструирането на новата църковна област и определя техните църковни ръководители. След жестокото потушаване на Априлското въстание, екзарх Антим запознава международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените зверства от турците. Заради това през април 1877 г. по настояване на Високата порта е освободен от поста екзарх и в последствие е изпратен на заточение в Анкара. След Освобождението, Антим I е освободен в резултат на обща амнистия и се връща в България, където поема ръководството на Видинската митрополия. Избран е за делегат, а в последствие и за председател на Учредителното първо народно събрание в Търново, той участва и в I велико народно събрание за избора на княз.
Българската църква в Одрин
В двора на българската църква „Св. Св. Константин и Елена“ в Одрин има паметник на екзарх Антим I, поставен през 2010 г. от Съюза на тракийските дружества в България. Паметника е поставен без разрешение на Вселенската патриаршия и реакцията на вселенския патриарх Вартоломей I Константинополски и одринския митрополит не закъсняват: забранени са службите на български в храма и посещенията на български епископи и свещеници в двете български църкви в града за две години. Църквата се намира в югоизточната част на Одрин, в квартал Абдурахман и в непосредствена близост до мястото, където р. Тунджа се влива в Марица. Тя е построена през 1869 г. от българи, преселници от Тракия и Западна Македония в с. Булгаркьой, Кешанско в Беломорска Тракия и е ярък пример за православната архитектура от това време. Главният майстор е Константин Казака.
Паметник на Езкарх Антим I
Църквата „Св. Св. Константин и Елена“ представлява трикорабна псевдобазилика, изградена със смесена каменно-тухлена зидария на гевгирена конструкция. Има два реда колони с дървени тавани и интериорни елементи от дърво. В нея са монтирани 70 икони на иконостаса. Както става ясно и от името ѝ, църквата е посветена на Константин I Велики и неговата майка, Елена.
паметта на загиналите при Обсадата на Одрин
Загиналите български войници от Обсадата на Одрин от октомври 1912 г. до март 1913 г. са погребани на различни места край Одрин, като сражавалите се на източния бряг на Тунджа са положени в двора на българската църква „Св. св. Константин и Елена“. За съжаление, гробището е занемарено и напълно обезличено през 80-те години на миналия век, което е щяло да сполети и самата църква, която е била действащ храм до към 40-те години, но тя бива изцяло реставрирана през 2008 г. с помощта на българската държава и множество дарения. Днес тя е основното място, където може да бъде отдадена почит на загиналите български войници в Обсадата на Одрин, както и да се посети паметника на първия български екзарх – Антим I.
