Знаете ли коя е последната българска царица?

Йоанна Българска, родена Джована Елисавета Антония Романа Мария Савойска на 13 ноември 1907 г. в Рим, е принцеса на Италия, Албания и Етиопия, а по брак е царица на българите. Тя е съпругата на цар Борис III и майка на княгиня Мария Луиза и Симеон II Сакскобургготски. Йоанна произхожда от богато кралско потекло, дъщеря на италианския крал Виктор Емануил III (от Савойската династия) и на черногорската принцеса Елена Петрович Нагош, и е роднина с редица европейски монарси. Израства във Вила Савоя, където получава класическо образование. Младата италианска благородничка е с много добро образование по литература, история, латински и изкуство, говори френски и английски, рисува, пее, свири на пиано, виолончело и хармоника. На 16-годишна възраст се разболява от тиф и дава обет за преданост към Свети Франциск от Асизи в случай, че се възстанови.

Любовна история като в приказките

Историята на младата принцеса и българският цар е истинска любовна история. За първи път се срещат през 1927 г. и двамата се влюбват от пръв поглед. 20-годишната принцеса се слави със своята красота – крехка с пъстри очи, тънко бяло лице и фини черти, тя пленява българският цар Борис със своя чар и чувство за хумор. Той самият я пленява със своето излъчване и уравновесеност. Срещат се на обяд в кралското имение Сан Росоре в близост до Пиза. Втората им среща е едва след три години, през които искрите между тях не изгасват изобщо. През януари 1930 г. Борис отправя предложението си за брак, но пътят им е осеян с още много препятствия.

През този период са проведени множество разговори дали е възможна сватбата между католичка и източноправославен, за което спорят Ватикана, италианското и българското правителство, както и чужди дипломатически представители. Застъпва се архиепископ Анджело Ронкали, който посочва римското каноническо право, чрез което цар Борис трябва да даде писмено съгласие децата им да бъдат кръстени и възпитавани като католици. Българската православна църква не е съгласна и иска мъжките наследници да са православни, но в последствие се съгласява само престолонаследникът да е православен.

Новата българска Царица

Добрата новина идва през септември, когато и Св. Синод и Ватикана са дали благословията си след като и двамата влюбени са непреклонни. Йоанна и Борис сключват брак на 25 октомври 1930  г. в Асизи, където се събират представители от европейските монархически династии, в присъствието на министър-председателя на Италия, Бенито Мусолини и на България, Андрей Ляпчев. Изборът на базиликата „Сан Франческо“ в Асизи не е случайна – тя е свързана с обета, даден от Йоанна преди години към Свети Франциск. Провежда се и втора церемония в „Св. Александър Невски“ в София на 31 октомври заедно с официалната коронация на новата царица. Джована приема православния вариант на името си – Йоанна.

Йоанна Савойска се отличава със своето благородство и общителен характер, заедно с нейния славянски произход се оценява високо в България. Настъпва Втората световна война, през която цар Борис III успява да върне Добруджа към България. През 1941 г. се съгласява да се присъедини към Германия на Хитлер с Италия и Япония, но отказва да обяви война на Съветския съюз. Същата година България получава възможността да присъедини до края на войната териториите от старите български земи – Поморавието, Вардарска Македония и Беломорието, с което цар Борис III е наречен Цар Обединител.

Спасяването на българските евреи

Преследването на евреите от германците подтиква царя и царицата да помогнат и да защитят много от тях от нацистите. Благодарение на под-председателя на Народното събрание Димитър Пешев (повече за него в тази статия) и намесата на видни интелектуалци, опозиционери и др. цар Борис III се застъпва за българските евреи пред Германското ръководство и е непреклонен в защитата си на българските евреи. Това разгневява Хитлер и той е извикан на посещение. Три дни след завръщането си в родината, той умира вероятно от отравяне на едва 49 години. Щастливият и спокоен живот на Йоанна и Борис е белязан от трагичните обстоятелства около неговата смърт.

Живот в изгнание

Нейната благотворителна дейност, застъпването за евреите и смелото й поведение по време на бомбардировките над София и абсолютното й мъжество в много отношения кара българите истински да обикнат своята царица Йоанна. През 1946 г. след встъпването на комунистическия режим, Йоанна и децата й са екстрадирани от България заради свалянето на монархията. Йоанна отива първо в Египет при родителите си, а през 1950 г. Франсиско Франко им предлага политическо убежище в Испания след категоричен отказ от Италия. След като омъжва децата си, Йоанна отива при брат си в Португалия.

Последните години от живота си прекарва във вила Янтра в Ещорил, Португалия. Завръща се в България за първи път през 1993 г. за 50-та годишнина от смъртта на съпруга й. Тя умира на 26 февруари 2000 г. и по нейно желание е погребана в общинското гробище в Асизи, в параклиса на монасите. Там сега има мемориална плоча на царица Йоанна Българска на параклиса в Асизи и гробът й може да бъде посетен. Снимките ми бяха предоставени от българи в Перуджа, където има българска общност – La Piccola Bulgaria Del Centro Italia. Те имат своя театрална трупа – Театър Без Граници, и изнасят представления в градове в България и Европа.

Константин Муравиев казва за нея:

„Една жена, една майка трябваше да покаже на българските политици, какво значи мъжество – царицата.“