Най-старата институция в България – Българската академия на науките (БАН) отбелязва 155 години от своето създаване. Тя е основана като Българско книжовно дружество (БКД) в гр. Браила, Румъния на 12 октомври 1869 г. Заедно с Екзархията предхождат създаването на Третата българска държава с 9 години. В двора на църквата „Възнесение Господне“ в Браила има паметна плоча с надпис: „На това място се е намирала къщата, където в 1869 година български емигранти поставиха основите на Българската академия на науките“.
Българската емиграция през 19-ти век
По това време, много българи търсят спасение от поробената си страна на север от р. Дунав. Според различни данни, българското съсловие в Браила е приблизително 20 000 души. Идеята за създаването на общобългарско дружество датира още от началото на XIX век. Първият предшественик е „Българска матрица“, създадено през 1852 г. от двама българи от Велес в Цариград – Константин Петкович и Натанаил Охридски. Следва „Община за българската книжнина“ на Драган Цанков, която има за цел разпространяване на книги сред емигрантите. Георги С. Раковски и Любен Каравелов имат сходна идея докато пребивавават в Одеса. Създадени са редица дружества, но липсва едно общо звено.
През 1868 г. Васил Д. Стоянов, Марин Дринов и Васил Друмев започват основаването на БКД. Година по-късно в Браила, в къщата на Варвара Хадживелева, БКД е учредено като научно и литературно дружество на 12 октомври 1869 г. В учредяването се включват българи от различни краища на Румъния – Букурещ, Галац и Болград, както и сънародници от Кишинев, Одеса и Виена. Избрано е петчленно Настоятелство на Дружеството, което се занимава с финансовите и материалните въпроси. В периода 1870 – 1876 г., БКД събира и ръководи дейността на българските учени и издава свой печатен орган „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“. Първият почетен член на БКД е Гаврил Кръстевич, избран през 1871 г. БКД премества седалището си в София през ноември 1878 г.
Как българското книжовно дружество става академия на науките
След Освобождението, БКД се превръща в действителна национална академия на науките. Има 3 клона – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, а изтъкнати представители на науката и културата стават почетни, редовни или дописни членове. Периодичното списание е възобновено и се издава в София в периода 1882 – 1910 г. Дружеството възстановява дейността си след 1884 г. Първоначалната сграда се намира на ул. „Цариградска“ в София, преди седалището да се премести в новопостроената си сграда от 1929 г. на ул. „15-ти ноември“, където се намира и до днес. От 1898 г. председател на БКД е Иван Евстратиев Гешов, като БКД се преименува на БАН на 19 март 1911 г.
