Борис Неврокопски е висш български православен духовник и неврокопски митрополит от 1935 до 1948 година. Той е роден и умира на една и съща дата – 8 ноември (1888 – 1948). Пътят на митрополита минава многократно през Австрия и Унгария, където е удостоен с паметник в унгарската столица. Бюст-паметника е открит в двора на българската църква „Св. св. Кирил и Методий“ в Будапеща на 19 октомври 2020 г. по случай Деня на българо-унгарското приятелство.

духовникът с огромен потенциал

В ранните си години Борис се отличава със своите качества и печели стипендия от Екзарх Йосиф I и продължава образованието си в Българската духовна семинария в Цариград. Светското му име е Вангел Симов Разумов, а на 10 юли 1910 г. е подстриган в монашество в Желязната църква – „Св. Стефан“ в Цариград от митрополит Иларион Неврокопски и приема името Борис. Също така, младият и даровит йеромонах владее свободно църковнославянски, руски, гръцки, немски, френски, италиански, английски, турски, румънски и унгарски език, които са безценни в общуването му с различни административни, дипломатически и църковни представители, както и да се запознава в оригинал с философски и богословни трудове.

Образованието си продължава в Богословския факултет на Черновицкия университет в Австро-Унгария и завършва Богословство. Връщайки се в България, той става учител и преподава първо в Свещеническото училище в Бачково, а после и в Пловдивската духовна семинария. Желанията на Борис за придобиване на нови знания не стихва и духовникът заминава за Виена и Будапеща, където учи философия и се сдобива с научната степен „доктор на богословските науки“.

Годините в Унгария

На 25 ноември 1917 г., йеродякон Борис е изпратен в Унгария и застава начело на българската църковна община до 1922 г. След завръщането си в София е удостоен с архимадритско достойнство. Не след дълго през 1924 г. става протосингел на Софийската митрополия и е назначен за началник на Културно-просветното отделение на Светия синод, а през 1925 г. е председател на храм „Свети Александър Невски“. От 1 септември 1926 г. е ректор на Софийската духовна семинария. За своите заслуги, в края на 1930 г. бива ръкопобожен за стобийски епископ. Като такъв, той заминава за Будапеща, където полага основния камък на църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ на 31 май 1931 г.

делата на Борис неврокопски

Епископ Борис е натоварен с важна мисия в Йерусалим по преговори за вдигане на схизмата от Цариградската патриаршия. Преговорите траят повече от десетилетие – от 1932 г. до 22 февруари 1945 г. На 17 февруари 1935 г. е избран за неврокопски митрополит и канонично утвърден на 24 февруари. Митрополит Борис развива широка просветна и духовна дейност в епархията си: открива множество младежки православни дружества, извършва успешно строителство на над 20 храма, а също така е и автор на педагогически ръководства и съставя акатист на Свети Иван Рилски. Той мести епископията си от Неврокоп в окръжния център Горна Джумая (дн. Благоевград).

Православието през годините на комунизма

Идването на 9 септември тотално променя обстановката в страната. Новият режим провежда политика на атеистичната комунистическа идеология, срещу която Борис Неврокопски се противопоставя твърдо. На 29 септември 1948 г. изпраща писмо-протест до Светия Синод срещу безчинствата на комунистическата власт в епархията. Противопоставя се и на сталинистките мерки в Съветския съюз, както и на насилствената дебългаризация на Пиринска Македония. Заради тази си съпротива е обявен от партията в Окръжния комитет в Горна Джумая за „враг № 1 на народната власт“.

Митрополит Борис Неврокопски е убит на 8 ноември 1948 г. по време на отслужването на Света литургия за освещаване на храма „Свети Димитър“ в село Коларово от низвергнат бивш свещеник и комунистически агент, Илия Стаменов от село Хърсово. При опелото му, митрополит Михаил Доростолски и Червенски го нарича „съвестта на Българската църква“. В едно от своите послания Борис Неврокопски пише:

„Църковният пастир трябва да бъде във всичко съвършен образец и жив възвишен пример за своето паство. Само тогава той ще може да привлече към себе си човешките души и да ги води към спасение и съвършенство.“

Той описва и над 50 добродетели, които достойният пастир трябва да притежава и самият той спазва. Сред тях са вярата в Бога, искреност, почтеност, благочестие, смирение, миролюбие, родолюбие и пр. като се казва, че последното гласи: „възвишена и дейна любов към своя народ и своята Родина и всегдашна готовност да им служим искренно и честно, предано и себеотречено до самопожертвуване.“ (Окръжно от 13. III. 1936 година.)