Днес е 2 юни – отбелязваме деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

Христо Ботев е една от най-ярките фигури от периода на Възраждането и наш национален герой, революционер, поет и публицист. Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер и умира на 28-годишна възраст. Гениалността на Ботев се простира отвъд неговото време. Житейският му път е изпълнен с богат опит – журналистическа и писателска дейност, а произведенията му са валидни и до днес; активно участва в Българския революционен централен комитет (БРЦК), като биографията му включва изключителна революционна дейност.

ОТПЪТУВАНЕТО НА БОТЕВАТА ЧЕТА

Свикването на Ботевата чета е съпътствано от редица тактически решения. Четата е съставлявана от около 200 души, което по съвременните военни стандарти се равнява на една рота. В дните преди заминаването Христо Ботев прави друг гениален ход – издаването на единствения брой на своя последен, четвърти, вестник „Нова България“. Там той оповестява избухването на Априлското въстание преди качването си на кораба „Радецки“. Планът за преминаването им по р. Дунав предвижда отвличането на австро-унгарския параход. Ботев пристига в Гюргево на 13 май, а на 16 май заедно с част от четата се качват на кораба „Радецки“. Поставен пред свършен факт, капитанът Дагоберт Енглендер предоставя кораба на разположение на въстаниците. Афиширането, че българите са въстанали и дружината на Ботев се е отправила на помощ на поробените си събратя, постига международния отзвук, към който Ботев се стреми.

Трагичната развръзка

След слизането на Козлодуйския бряг те остават разочаровани, установявайки, че никой от местните жители не се присъединява към тях, с изключение на един човек. Нещо повече, отивайки в едно врачанско село, Никола Войновски пита селяните за две агнета, за да нахрани изтощените от битките с черкезкия башибозук четници. Прави му впечатление, че в селото има само жени, деца и старци. Селяните се отнасят с неохота, казват, че нямат и са бедни, при което Войновски вади пари, защото те нито ще ги ограбят, нито са башибозук. В спомените на Никола Обретенов са описани последващите събития. Отивайки в кошарата, след като казва, четата вижда всички мъже, събрани от селото, коленичели и блеещи като овце, защото са изпитвали страх и не са искали да се присъединят към Ботевата чета и да се бият за свободата си. Тогава Ботев изрича една фраза: „И аз съм дошъл народ да освобождавам!“

Насочвайки се на юг към Врачанската планина и вътрешността на Стара планина, четата се сражава с башибозук и редовна турска армия. На 20 май 1876 г. Христо Ботев пада убит на връх Околчица. Четата се оттегля, а от общо 198 души загиват 94, 26 са заточени, двама умират в затворите и 76 дочакват свободата на България.

Памет във Франция

Във френската столица Париж има паметна плоча с барелеф на Христо Ботев, намираща се пред Българския културен институт във Франция, носещ името на поета-революционер. Българин, живеещ във Франция, посети културния институт, за да ни покаже паметното място. Барелефът е открит през 2008 г. по повод 160-годишнината от рождението на Ботев. На него има преведен на френски цитат от стихотворението „Хаджи Димитър“:

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“

– Христо Ботев

Нека помним героите си, паднали в името на нашата свобода, за да я има България!