Един безценен артефакт на нашето културно-историческо наследство, който е отдавна извън пределите на страната ни, е Четвероевангелието на цар Иван Александър. То представлява илюстрован ръкопис на среднобългарски, преписан в периода 1355 – 1356 г. от монаха Симеон за българския владетел. Документът е с изключителна историческа стойност – на 3 ноември 2017 г. е включен в Международния регистър на ЮНЕСКО „Паметта на света“. Тази находка от българското минало, за съжаление, е изгубена в хода на османското робство в края на XIV век до днешната му локация в Лондон, Великобритания. Заедно с него има и още един ръкопис – Видинското евангелие, с което заедно отпътуват за Албиона през XIX век.

Безценното Четвероевангелие на цар Иван Александър

Книгата е съставлявана от 268 пергаментови листа украсени с 366 многоцветни миниатюри с текста на четирите евангелия (на Матей, Марк, Лука и Йоан), което я прави един от най-разкошните български писмени източници. Кориците са били от масивен златен и сребърен обков със скъпоценни камъни, но ценната украса е била открадната в даден момент. В началото са поместени царски портрети започващи с цар Иван Александър съпроводен от надписа „В Христа Бога верен цар и самодържец на българи и гърци“ и продължава с втората му съпруга, „новопокръстената“ царица Теодора, а около тях са двамата им сина – бъдещият владетел Иван Шишман и по-малкият му брат Иван Асен V. На съседната страница са изобразени и трите дъщери на царя от първата му съпруга – Кера Тамара, Кераца и Десислава, както и съпругът на Кера Тамара, деспот Константин. Според много историци, четириевангелието е било използвано лично от царското семейство при богослужения в дворцовата църква „Св. Параскева“ в Търновград.

От България до Лондон

След падането на Търновското царство през 1393 г. започва дългото пътешествие на Четвероевангелието извън пределите на родината. Първата му спирка е Молдова, където е закупен от молдовския владетел Александър Добрия, което разбираме от бележката на лист 5А. Следващите свидетелства за документа са чак от XVII век, когато е заведено като част от библиотеката на светогорския манастир „Св. Павел“ в днешна Гърция, вероятно като дар от молдовските владетели. То остава там до средата на XIX век, когато през 1837 г. английският барон Робърт Кързън – пътешественик и известен колекционер на антики, посещава манастира и по негови думи, монасите му го подаряват заедно с Видинското евангелие. Британският лорд отнася ценните артефакти обратно в Англия и тук се намира и до днес. През 1876 г. синът на Кързън отдава колекцията на своя баща за съхранение в Британския кралски музей. Пълен достъп до документите има едва през 1917 г. когато внучката на лорда, Дария, дарява артефактите на Британския музей, където се намират до 1973 г. Първите българи, които се докосват отново до ценния исторически паметник от Второто българско царство са Петър Гудев и Богдан Филов през 1925 г.

Видинското евангелие – другият среднобългарски ръкопис в Лондон

Видинското евангелие е друг среднобългарски ръкопис създаден в Бдин (днешен Видин, откъдето идва и името му) по време на управлението на цар Иван Срацимир (1356 – 1396), владетел на Видинското царство. Другото име, под което е известен е „Четвероевангелието на митрополит Данаил“ или като Кързъново евангелие от името на англичанина Робърт Кързън, който ги донася в Англия. Писано е на пергамент с търновски уставен почерк, придържайки се към езиковите норми на Търновската книжовна школа. За разлика от евангелието на цар Иван Александър, което е било предназначено за царското семейство, Видинското се смята, че е служело за редовна богослужебна употреба, защото украсата му не е така богата както другото Четвероевангелие (вижте снимките). Книгата съдържа четирите евангелия на Матей, Марк, Лука и Йоан, както и списък с датите за Великден за поредица години, като първата от тях е 1354 г., когато вероятно е било преписано. Сега се съхранява в Британската библиотека в Лондон под сигнатура Add. MS 39625. Фактически националната библиотека на Великобритания, със своите 150 милиона единици, включително 25 милиона книги, е втората по големина библиотека в света.

Едно вълнуващо преживяване

Преди седмица посетих Британската библиотека в Лондон, за да видя двата ръкописа, част от нашето културно-историческо наследство намиращо се, за съжаление, извън пределите на нашата страна. Имах възможността да видя оригинала на безценното Четвероевангелие на цар Иван Александър. После разгледах фототипното издание, което е изключително красиво направено с висококачествени фотографии на страниците, позволявайки на читателя да се запознае с тази реликва от XIV век. То е един от ограничените екземпляри с нетърговска цел с буквен печат К (виж по-горе). На някои от страниците и в двете книги присъства печата на Британския музей, с който са маркирали документите като негова собственост преди век.

Другото, до което получих достъп беше самото Видинско евангелие и имах невероятната възможност да се докосна до историческия артефакт на живо. Беше изключително вълнуващо преживяване да държа в ръцете си истински исторически източник на близо 700 години. Бях в пълно изумление и шок от изпитаното, чувството да имам досег до книга датираща от XIV век бе едно от най-вълнуващите неща, които някога са ми се случвали. Думите не стигат до опиша удивлението си от цялото събитие. Държах в ръцете си една частица от нашата история. Оставяйки двата скъпоценни български ръкописа зад гърба си сякаш оставям нещо от себе си и сърцето ми се разкъсваше отвътре, защото в края на деня те си остават в чужди ръце. Тая надеждата, че един ден те отново ще се върнат в България на родна земя, където им е мястото. Не само те, но и всички изгубени артефакти от нашето минало и един ден България отново ще бъде цяла и обединена!