На 19 октомври Българската православна църква почита паметта на Св. Иван Рилски, който е смятан за небесен закрилник на българския народ. Свети Иван Рилски е български светец и духовник, покровител на българския народ, патрон и основател на Рилският манастир и патрон на българските будители. Той умира на 18 август 946 г. на около 70-годишна възраст и е погребан в притвора на църквата в каменната гробница към Рилския манастир. На тази дата православната църква празнува една от най-големите фигури на Средновековието, оказала влияние върху целия източноправославен свят.

премеждията на мощите на Св. Иван Рилски Чудотворец

Съдбата на мощите му преминава и през днешна Унгария и днес ще ви запозная с още едно паметно място извън България. Естергом е един от най-старите градове в Унгария, намиращ се на около 50 км от столицата Будапеща. Името на града идва от римското селище Стригониум, оттам Стрегом. Той е една от основните крепости на Нитранското княжество и на Великоморавия. След завладяването на Панония от маджарите в началото на X век, Естергом става резиденция на великия херцог Геза. Там се ражда и неговият син, Стефан I Унгарски, който приема католицизма и е коронясан за крал в Естергом, вече столица на Кралство Унгария. В този период градът претърпява икономически разцвет. До XIII век, Естергом е столица на Унгария.

Естергомската базилика

Базиликата „Успение Богородично и Свети Войтех“, наричана Естергомската базилика, е седалището на Унгарската католическа църква от XIX в. насам и най-голямата църква в Унгария. Тя е с ключово местоположение на Замъчния хълм, от където гледа към р. Дунав и словашкия град Щурово на отсрещния бряг и е видима както от реката, така и от равнината. Базиликата на Естергом е и третата по големина в Европа със своите 118 м дължина, 49 м широчина, височина на купола 71,5 м и диаметър от 33,5 м. Дебелината на стените ѝ е 17 м, правейки я най-плътната в Централна Европа. В купола има над 300 стъпала. Строежът ѝ започва 1822 г. и е завършена и осветена през 1856 г. Картината на италианския художник Джироламо Микеланджело Григолети, намираща се зад олтара е най-голямата картина в света, изрисувана на едно платно.

Как костите попадат в Унгария през 12 век?

През 1183 г. на трона е крал Бела III, който се възкачва на престола след отравянето на брат му 11 години по-рано. Като млад е сгоден за Мария Комнина, дъщерята на византийския император Мануил I Комнин, но годежа им се разтрогва. При коронясването си, Бела дава клетва да не напада Византия, клетва, която нарушава веднага след смъртта на императора. Той завладява Белград, Браничево и долината на река Морава, а достигайки Средец взема мощите на Св. Иван Рилски от ротондата „Свети Георги“, където по това време се съхраняват. Бела III отнася мощите на светеца в базиликата на Естергом с цел да му помогнат за по-нататъшното му управление. Тамошният римокатолически архиепископ изразява своите съмнения в силата на мощите и съществуването на такъв светец и на религиозна основа забранява почитта към Св. Иван Рилски. Според легендата това води до неговото онемяване или ослепяване. То трае докато не поисква прошка и се прекланя пред мощехранителницата и бива излекуван. Унгарците са впечатлени и обезпокоени от това чудо, а самият крал Бела III заповядва мощите да бъдат върнати обратно в Средец през 1187 г.

Днешната българска общност на територията на Унгария поддържа добри взаимоотношения с унгарската държава. Именно на 19 октомври когато българската православна църква почита Св. Иван Рилски се отбелязва Деня на българо-унгарското приятелство. Официалното начало е поставено на 19 октомври 2016 г. с поставянето на паметна плоча на Св. Иван Рилски в Базиликата на Естергом, последвана от паметна плоча поставена в базиликата „Св. София“  на следващата година – 2017.