Днес отбелязваме 113 години от смъртта на големия български писател Пенчо П. Славейков. Роден на 27 април 1866 г., той е най-малкият син на известния български възрожденски писател и журналист, а след Освобождението и политически деец Петко Рачов Славейков. Пенчо Славейков е дълбоко свързан с Италия и част от следата на писателя се намира във вечния град Рим.
Пътят до Италия
В началото на 1911 г. е командирован в чужбина, за да изучава библиотечното дело. Заминава за Цариград, Атина и Рим, където не след дълго е извикан обратно в България и бива уволнен през юли от длъжността директор на Народната библиотека от новия министър на просветата. През август Пенчо Славейков отново заминава за чужбина, първоначално в Швейцария, преди да се премести в Рим заедно с Мара Белчева, неговата любима.
През октомври 1911 г. се преместват в Рим, където се настаняват на втория етаж на къща на улица “Via Boncompagni“ №73. Именно там се запознава със своя добър приятел проф. Гуидо Киалво, който е бил командирован в двореца в София осем години по-рано. Самата квартира е изключително скромна – има само една ъглова стая, която служи за спалня, гостна, работен кабинет, дори и кухня. Обзавеждането се състои от маса, служеща и за бюро, и за трапеза, една етажерка с няколко тома книги, гардероб и няколко стола. Въпреки това той продължава усилената си работа върху третата част на „Кървава песен“, която, за съжаление, е издадена едва след смъртта му през 1912 г. В Рим прекарват 3 месеца, преди да заминат за Флоренция, а след това за Милано. Малко преди да почине, те прекарват последните мигове на Славейков в малкото градче Брунате край езерото Комо.
Престоя в Рим
В Рим проф. Гуидо Киалво преподава италиански на Славейков. Това му дава възможност за кратко да опознае италианската литература и нейните най-знатни творци – Леонардо, Данте и Фосколо. Във Вечния град Пенчо продължава да пише стихове, диктува откъси на Мара Белчева от „Кървава песен“ или бележки по „Островът на блажените“, превеждани от френски, а по-късно прави опити да пише и на италиански. Ежедневието му придобива планиран график – сутрин преглежда писма и други лични ангажименти, около обяд отива при проф. Киалво за уроци по италиански, а следобедите пише стихове. По празниците посещава музеи и галерии, разхожда се в града сред множеството фонтани и паметници. Любими на Славейков са Колизеумът и градините на Боргезите. Освен това посещава и библиотеки, сред които „Виктор Емануил II“ и Ватиканската библиотека. Събира материали и прави проучвания.
На фасадата на сградата, където поетът Пенчо Славейков е живял заедно с Мара Белчева, има поставена паметна плоча. Нашият кореспондент в Рим посети адреса и видя сградата, пазеща спомена за престоя на един от големите български интелектуалци, приключил земния си път далеч от родината на 28 май 1912 г.
