Една от българските светини намираща се в чужбина е съкровището от с. Дълбоки, Старазагорско. По случай деня на Стара Загора – 5 октомври, се свързах със свой контакт в Оксфорд, Великобритания, където се намира Дълбошкото съкровище.

историята на дълбошкото съкровище

За първи път научаваме за съкровището от Дълбоки през 1932 г., когато известният български археолог Богдан Филов препубликува публикацията на Василий Александрович Прохоров, известен археолог и изкуствовед. Прохоров публикува документ озаглавен „Болгаския раскопки, близь Эскизагры“ през 1880 г., където в 8 страници текст и 8 страници илюстрации той предава разказа на поручик Н. П. Кляузов за находката и разкопките край с. Дълбоки. В Регионалния музей в Стара Загора се съхранява екземпляр от брошурата.

На 12 април 1879 г. е открита находка в близост до село Дълбоки в присъствието на поручик Н. П. Кляузов. По нареждане на генерал-губернатора на Румелия, Столипин, поручик Кляузов обикаля Старазагорски окръг, за да събере статистически данни. По време на обиколката си стига и до село Дълбоки точно при разкриването на гробницата. Гробната находка се намира на около 200м от самото село. При подготовката на ново гробище попадат на голям обработен камък, което е капакът на гробницата, намираща се на 60см под повърхността. Вероятно някога се е издигала могила над нея. Самата гробница е изградена от варовикови плочи с размери: дължина 2,35м, ширина 1,60м и височина 1,50 м. Тя е покрита с четири плочи, които са издялани стреховидно. Във вътрешността е открит скелет с бронзова броня, върху която е поставен златен нагръдник, а около него са намерени фрагментирани железни предмети и части от оръжия. При краката са установени 5 глинени, 3 бронзови и 4 сребърни съда, също и един железен канделабър с три крака.  Изследователите на Дълбошката находка я датират около V век пр. Хр. и принадлежала на богат тракийски аристократ.

дългото пътуване далече от дома

Пътят на съкровището започва в Пловдив през 1879 г., където е съхранено преди да бъде пренесено в Русия. През 1914 г. проф. Валдхауер, директор на Ермитажа в Санкт Петербург, откупува от археолога Спицын една от сребърните чаши. Останалите предмети намират своя път до Англия, където стават притежание на Ашмолския музей в Оксфорд до ден днешен. Намират се в частта „Гръцкият свят“ на музея. До сега са правени няколко неуспешни опита Дълбошката находка да гостува в Регионалния музей в Стара Загора. През 2016 г. е осъществен проект, по който са направени висококачествени фотографии на експонатите в Ашмолския музей и е направена постерна изложба в Стара Загора, където българските граждани да видят на снимки българското съкровище, намиращо се далеч в Албиона. Изложбата е озаглавена „Могъществото на тракийските владетели – изгубеното и намерено съкровище от гробницата до с. Дълбоки“.