Днес се навършват 136 години от смъртта на автора на „Записките по българските въстания“ – Захари Стоянов, който умира на 2 септември 1889 г. в Париж. Роден е като Джендо Стоянов Джедев в с. Медвен, Сливенско през 1850 г.
Захари Стоянов е български революционер, политик, журналист и писател. Той е помощник апостол в Априлското въстание и негов първи историограф. В последствие става председател на БТРЦК и е главен организатор на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. В следосвобожденска България Стоянов става деец на Народнолибералната партия на Стефан Стамболов, народен представител в ІV обикновено народно събрание и II велико народно събрание (1887), избран е за подпредседател после и за председател (1888 – 1889). В качеството си на подпредседател е удостоен с княжески орден „Св. Александър“ I степен връчен от княз Фердинанд І.
Революционна дейност
Биографията на Захари Стоянов е изключително богата. Учи в селското училище, няма конкретни сведения къде продължава образованието си, но той се самообразова в Сливенското читалище „Зора“ и учи френски език. Премества се в Русе, където се запознава с Никола Обретенов и навлиза във Вътрешната революционна организация (ВРО). Революционната му дейност включва Старазагорското въстание от 1875 г., а после Априлското въстание, където е част от Хвърковатата чета на Георги Бенковски. След потушаването на въстанието е по затворите, но благодарение на своята хитрост и находчивост е освободен.
Публицистика
Литературната му дейност след Освобождението е във възход – публикува фейлетони и сътрудничи на вестниците „Независимост“, „Братство“, „Съветник“, „Светлина“, „Южна България“, „Свирка“ и др. Пише статии и редактира вестниците „Работник“, „Борба“ и „Свобода“. Основната му творческа дейност се фокусира върху мемоарно-биографичните произведения. Темата в тях е българската история през 60-70-те години на ХІХ век от близката епоха на Възраждането – неговото пресъздаване и осмисляне на фона на съвременните критерии за национални нравствени ценности. Неговият труд „Записки по българските въстания“ представя множество писмени свидетелства с историческа стойност от времето на Българското възраждане.
Пътуването до Париж
Захари Стоянов заминава за Париж на 29 август 1889 г. като целта на пътуването е да посети Първото световно изложение посветено на 100 години от избухването на Френската революция и да вземе нови книги за библиотеката на Народно събрание. За същото това изложение Густав Айфел прави кулата, наречена на него (Айфеловата кула). Българската делегация отсяда в хотел „Суез“ на бул. „Сен Мишел“ в близост до катедралата „Нотр Дам“. Стоянов и съпругата му са настанени в стая 42.
На 2 септември Захари Стоянов намира своя трагичен край във френската столица, което кара дълги години да възникнат съмнения за отравяне. Според направената аутопсия след смъртта му и другата десетилетия по-късно, той е страдал от язва, която е перфорирана по време на тридневното пътуване с влак и се влошава до перитонит. Наш симпатизант отиде до „Отел дьо Суез“ както е името му на френски, където се помещава паметна плоча на революционера и публицист Захари Стоянов.
