100 години от Събора на Прохода Кадъ-Боаз

Тази година отбелязваме 100 години от Международния събор на прохода „Кадъ боаз”, между община Белоградчик от българска страна и община Княжевац от сръбска. В средата на юли за няколко дни границата пада и българите от двете страни на сръбско-българската граница се събират и празнуват заедно. Той се проведе на 19-20 юли на ежегодна локация на най-северозападната точка на границата ни.

История на събора

Съборът при прохода „Кадъ Боаз“ датира от 1925 г. между селата Салаш от българска страна и Ново Корито от сръбска. Той се провежда ежегодно през втората половина на юли, като е имало прекъсвания през годините. Съборът се основава на приятелските отношения между двете страни на пограничната бразда, където веднъж годишно се отваря границата и двата народа имат възможност да се съберат. През 2007 г. там е поставен паметник в знак на добрите отношения между община Белоградчик и община Княжевац. Текстът на български и сръбски гласи: „На това място по традиция се срещат българи и сърби като добри приятели, съседи и славянски братя.“ Това е и единственият по рода си паметник на приятелството на Балканите.

Събор при прохода Кадъ Боаз на границата България - Сърбия — *Събор при прохода Кадъ Боаз на границата между България и Сърбия*

*Събор при прохода Кадъ Боаз на границата между България и Сърбия*

Проходът Кадъ-Боаз

Проходът Кадъ Боаз, както е по-известен, или Белоградчишкият проход, се намира на няколко километра от с. Салаш. Заради своята лесна проходимост е използван още от древността, когато римляните построяват път, който свързва пристанищата по р. Дунав с пътя към Ниш и Западна Европа. Българи и сърби живеят мирно по тези места през Средновековието, доказателство за което е Въстанието в Северозападна България от 1850 г. – най-голямото организирано селско въстание в този регион. В началните си етапи бунтът е извършен с подкрепата на сърбите, но впоследствие Сръбското княжество оттегля своята поддръжка.

Друг принос е революционната дейност на Хайдут Велко, който е български и сръбски хайдутин и активен участник в Първото сръбско въстание от началото на XIX в. Неговата дейност в Северозападна България от двете страни на р. Тимок подбужда населението към бунтове. Той приема за своя кауза да освободи българските земи в този район. По време на Сръбско-турската война на страната на сърбите се включват въстаници от четите на Панайот Хитов и Филип Тотю, които помагат на руските доброволци на ген. Черняев.

100 годишнина на събора при Кадъ Боаз — *Паметник в чест на събора, когато за няколко дни границата пада и се събират българи и сърби*

Паметник на Кадъ Боаз — *Паметник в чест на събора, когато за няколко дни границата пада и се събират българи и сърби*

Една стогодишна традиция

Въпреки прекъсванията си през годините (бел. ред. през времето на социализма е бил прекъснат за около четири десетилетия), съборът е възроден благодарение на родолюбивия дух на инициативни и отговорни към историята личности от Белоградчик и съседен Княжевац. Днес събитието се е превърнало в едно от важните културни събития и всяка година събира хиляди посетители. Този събор е от изключително значение за България – по тъжна ирония на съдбата, на всичките ни граници има разделени българи, останали в етническото българско землище, което не влиза в съвременната българска територия. Затова е важно да запазим контакта между разделения ни народ и да съхраняваме нашата култура и традиции за поколенията напред.

Снимките са от миналата година, благодарение на Вера Александрова (народен представител в 49 и 50 Народно събрание), която присъства тогава. Тя беше част от този празник, обединяващ нашите два народа, когато двете граници се отварят веднъж в годината.