На датата 29 октомври преди 110 години си отива от този свят геният на българската лирика Пейо Яворов. Пейо Тотев Крачолов е български поет символист и революционер, войвода от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМOРО) и един от най-големите български поети на XX век. Смятан за един от най-талантливите поети от „края на века“ (направление в литературата от края на XIX век), Яворов е един от най-прочувствените поети, творчеството му е изпълнено с любов към родината, поезията и не на последно място, към двете любими жени в живота му – Мина и Лора.

Влиянието на революционната дейност

Пейо Яворов е роден в Чирпан. През 1897 г. влиза в контакт с ВМОРО и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев, както и негов пръв биограф (1904). Смъртта на Гоце Делчев нанася тежък душевен удар на Яворов, което го подтиква да се отдалечи от революционната дейност и да се фокусира върху поезията си. Той издава няколко бунтовни произведения с тематика за копнежа по родината на изстрадалите българи в Македония и Одринско, сред които са „Хайдушки песни”, „Заточеници”,  „Арменци” и други. За участието си в чети, които навлизат в Македония, Яворов е удостоен с „Кръст за храброст”. През 1912 г. става първият кмет на Неврокоп.

В периода 1897 – 1901 г. работи като телеграфист и сменя различни селища. Работата му го отвежда и до Поморие, където Нонка Чипева, местна учителка, става муза на Яворов и вдъхновява една от най-важните му поеми – „Калиопа“. Тази творба прави силно впечатление на кръга „Мисъл“ и получава съдействието на д-р Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков. Първата си стихосбирка „Стихотворение“ издава през 1904 г. с предговор от Пенчо Славейков, а той е човека, който заменя фамилията му с псевдонима Яворов. През 1907 г. издава втората си стихосбирка „Безсъници“, която оставя трайна следа в българската литература, проправяйки път към символизма с неговия акцент към духовността, въображението и сънищата, върху приказката и мита. Лиричният поет работи и като библиотекар, а в последствие и драматург към Народния театър. Там пише две пиеси – „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912).

Разцвет на творчеството на Яворов

Няколко пъти е командирован в чужбина за усъвършенстване по литература в Нанси, Женева, Виена и Париж, като усилено чете модерна френска поезия. Яворов става близък приятел с Дора Габе през 1905 г. В следващата 1906 г. Пейо Яворов се влюбва в първата си възлюбена – Мина Тодорова, сестра на Петко Ю. Тодоров. Любовта им среща трагичен край: Мина умира от туберкулоза в санаториум на едва двадесет години и е погребана в Париж. Смъртта ѝ нанася голям емоционален ужас на Яворов, който се отразява и върху произведенията му. Мина е личността, която вдъхновява произведенията „Две хубави очи“, „Среднощни вълнения“, „Благовещение” и други. През 1908 г. издава втората си стихосбирка „Безсъници“ и с това проправя пътя на модерната българска лирика, която изцяло променя начина на мислене и прилага нов начин за писане в българската литература.

Извън България, на Пейо Яворов са посветени няколко паметника и плочи. Такъв е барелефът в Брюксел на фасадата на българското училище в белгийската столица. Българското неделно училище носещо името на поета „Пейо Яворов“ е създадено през 1992 г. към Посолството на Република България в Кралство Белгия.