Днес се навършват 125 години от смъртта на Капитан Петко войвода. Роден на 18 декември през далечната 1844 г. в село Доганхисар, Петко Кирков остава в историята като Капитан Петко войвода. Той става хайдутин още на 17-годишна възраст и посвещава живота си на освобождението на Тракия. Петко се превръща своевременно в блестящ предводител, който заедно със своята четата всява ужас и страхопочитание у османския поробител из цяла Тракия. Легендарният войвода обхожда Тракия и Македония, Гърция, Крит, Италия и Франция, Египет и Русия, където обогатява своите познания и мироглед.
Геният на Капитан Петко
Гениалността на войводата се крие в неговия тактически талант да извоюва победа след победа срещу почти винаги по-многобройните си противници от заптиета, башибозуци, а дори и редовна войска. Петко войвода със своите начинания на едва няколко часа път от имперската столица, става легенда на целия Балкански полуостров. По покана от гръцкия революционен комитет на о. Крит през есента на 1864г., българският войвода пристига в Атина, за да слуша лекции във Военната академия. След посещението си, той предприема революционно-агитационна обиколка в Македония, след което заминава за Италия.
Участието в борбите за освобождение и обединение на Италия
В началото на 1866г. Петко войвода се среща с прочутия италиански революционер Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му, където заедно организират прочутата Гарибалдийска дружина. Гарибалди, оценявайки високо качествата му на революционер, поставя Петко начело на дружина от 220 италианци и 67 българи, която се сражава в Критското въстание за свободата на гръцкия народ. Неговата храброст и представянето му начело на възложения му отряд в района на планината Шилик, му донася званието „Капитан“.
В чест на Капитан Петко войвода е открит негов бюст-паметник на Хълма на Гарибалдийците в Рим, Италия редом с този на Джузепе Гарибалди. Той е открит на 2 декември 2004 г. Кореспондента ни в Рим отиде на мястото, за да ни представи паметния бюст на легендарния ни пълководец Капитан Петко войвода. На Хълма на Гарибалдийите се намира и мраморна паметна плоча, на която е издълбан надпис:
„В памет на българските гарибалдийци, които със саможертва и героизъм се сражаваха за свободата, обединението и независимостта на Италия. От признателна Италия“.
Паметна плоча на българските гарибалдийци в началото на алеята
Паметта за един велик българин
В следващите десетилетия, революционната дейност на Капитан Петко войвода не стихва нито за миг, а в следосвобожденска България продължава да се бори за защита на българското население, останало в пределите на Османската империя. Капитан Петко Войвода е безспорно една изключителна историческа личност, чийто идеали за свобода, братство и равенство, са в основата на неговия живот. Бори се за освобождението на поробените си братя, води борба срещу диктаторския режим на Стефан Стамболов и умира като мъченик. Той умира на 7 февруари 1900 г. във Варна от рак на стомаха след здравословни усложнения при престоя си в затвора.
Капитан Петко войвода се превръща в знакова историческа личност в борбите за национално освобождение, посветил живота си за свободата на всички балкански народи. Поклон пред делото на Капитана!
