Църквата „Св. Георги“ е разположена в североизточната част на Одрин, Турция, в квартал Кайък, отвъд жилищните постройки, където е била българската махала Барутлук. Това е един от двата съществуващи български православни храма в града, другият е „Св. Св. Константин и Елена“, за който вече ви разказах в предишна статия. Основите на църквата са положени на 23 април 1880 г., като тя е изградена в рамките на същата година. Построена е с благоразположението на тогавашния валия на Одрин Рауф паша и с разрешението на султан Абдул Хамид II. Рауф паша отпуска 400 лири за построяването на българската църква на управляващия Одринската епархия – Синесий Стовийски. Епископ Синесий има големи заслуги за отварянето на български начални училища в Одрин.
Българската църква след освобождението
Последват бурните години на следосвобожденска България и поредица от войни, в следствие на което българското население се изселва от Източна Тракия, но Българската екзархия продължава да поддържа Одринската епархия. До 1940 г. в църквата отслужва български свещеник, а след това богослуженията се извършват от свещеници от Цариград.
Една фамилия има важна роля в църковния живот и поддържането на храма „Св. Георги“ – Чъкърък. Одринският българин Филип Чъкърък подкрепя и поддържа църквата, пазейки българщината и българския дух в тези етнически български земи. Неговият син Александър Чъкърък следва и надминава будителската дейност на своя баща. Завършва българското училище „Петър Берон“ в Одрин и Духовната семинария в Пловдив. Получава магистърска степен по богословие от СУ „Климент Охридски“. През 2001 г. е ръкоположен първо за дякон, а след това за свещеник. През 2003 г. е назначен за свещеник в църквата „Св. Георги“ в Одрин.
Фамилията Чъкърък
Заедно с неговия баща допринасят изключително много за развиването на българската общност – организират местните българи и изтъкнати общественици за опазването и реставрирането на храма. През 2004 г. завършва най-голямата и пълна реставрация на църквата „Св. Георги“ – с възстановени иконостас, амвон, трон на владиката и множество икони. Отец Александър Чъкърък участва в освещаването на другия храм в града „Св. Св. Константин и Елена“ през 2008 г. С неговото съдействие и това на съпругата му Елена, през същата година е открит филиал на Народно читалище „Просвета – 1870“ – Свиленград, наричащо се Българско народно читалище „Просвета“. То е първото извън пределите на страната и там много деца учат български език. Под неговата всеотдайност и ръководство хиляди българи са привличани всяка година за храмовите празници на двете църкви през месец май – 6 и 21 май. Освен с поддръжката на двете български църкви, отец Чъкърък се грижи и за българското гробище, където са положени костите на стотици българи.
Отец Чъкърък допринася с цялостната си дейност за поддържането на родолюбивия дух жив сред българите, също и за добросъседските отношения с Турция. Той членува и във Върховния комитет на Съюза на тракийските дружества в България, допринасяйки безрезервно за популяризирането на българския език, история, ритуали, култура и за защита на тракийската кауза. За своя принос и големи заслуги за опазването на българското културно и историческо наследство е награден с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен през февруари 2023 г. За съжаление, отец Чъкърък си отива от този свят още на следващия месец, но неговият завет на трите български огнища в Одрин продължава да гори.
В памет на Отец Чъкърък
В памет на съвременния будител от Тракия, на 17 март 2024 г., една година след неговата кончина, е открит паметен барелеф в двора на църквата „Св. Георги“, в която той бе свещенослужител. Със своя пример, отец Чъкърък ни показва как ние, българите, трябва да сме радетели за опазването и укрепването на българската вяра и традиции, защото по този начин българският дух продължава да е жив и да живее във всеки един от нас.
