Честит 3 март, българи! Тази година отбелязваме 147 години от Освобождението на България от турско робство. На тази дата е подписан предварителният мирен договор, останал в историята като Санстефанския мирен договор, с който се прекратява Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г. и се слага началото на Третата българска държава.
Освобождението на България
Трети март е паметна дата от нашата история и част от националната ни памет. За Руско-турската война и Освобождението на България се знае много. Руската империя води 12 последователни войни с Османската империя за период от XVI до XIX век. Десетата война е тази, която завършва с нашето освобождение. Предпоставките за този военен конфликт е Източната криза, характеризираща се с въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 г., Априлското въстание и жестокото му потушаване от 1876 г. както и Сръбско-турската война от същата година. Те предизвикват бурен международен отзвук, който довежда до последната война на Русия с Османската империя до Първата световна, когато са в противникови лагери. В историята тази война се явява освободителна за нас, защото с нея се слага началото на Третата българска държава, а Румъния, Сърбия и Черна гора получават независимостта си. От българска страна участват 7500 души в 12 опълченски дружини, от които загиват 1374 души с многобройни загинали цивилни жертви.
Стигане до примирие
В последния етап от войната в края на 1877 и началото на 1878 г., руските сили преминават Стара планина и освобождават София през декември, а после Пловдив през януари. Руските войски напредват във вътрешността на империята и навлизат в Одрин и стигат на 20 км от Цариград постигайки пълна победа. Единствената причина да спрат до столицата на Османската империя е намесата на Великобритания, която изпраща боен флот, с който дава ясно да се разбере, че превземането на Истанбул означава воюване с Англия, които съвсем нескрито подкрепят османците през целия период на войната – английски офицери ръководят турски военни части, а самият английски флот спомага придвижването на Сюлейман паша. Под натиска на Великите сили, Русия подписва примирие на 31 януари, с което прекратяват бойните действия, а месец по-късно е подписан де факто мирния договор.
Подписването на предварителния договор
На 3 март 1878 г. около 17 ч. е подписан предварителният Санстефански мирен договор. Този договор представлява нашият национален идеал, включващ старите български територии от Поморавието, Вардарска Македония и Беломорието или почти цялото българско етническо землище. Подписването се състои в Сан Стефано, от където идва и името, днес квартал в Истанбул носещ името Йешилкьой. От руска страна са граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а от османска страна Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей, без българско участие. Това споразумение обаче изостря отношенията на Великите сили, тъй като Русия нарушава две тайни споразумения с Австро-Унгария – Райхщадското споразумение от 1876 г. и Будапещенската конвенция от 1877 г., които са с цел предотвратяване на създаването на голяма държава на Балканите. В член 6-ти обаче четем, „България ще бъде автономно, подвластно княжество, с народно християнско правителство и народна милиция“.
Непросъществувалата санстефанска България
Ако Санстефанска България се бе запазила, то тя щеше да е в съответствие с нашите изконни етнически територии с изключение на Северна Добруджа. За съжаление това не се осъществява. Неодобрението и на другите балкански държави – Сърбия, Румъния и Гърция на зададените граници, както и недоволството на Великите сили не позволява съществуването на Санстефанския договор. Предвещаващото се избухване на нова война помежду им кара Русия да подпише с Великобритания Лондонското споразумение на 30 май 1878 г., предшестващо пагубния за България Берлински конгрес. Заради несъгласието да има голяма славянска държава в тази му форма, на Берлинския конгрес, който трае от 1 до 13 юли е подписан Берлинският договор, с който се решава въпросът за създаването на Княжество България и промените в положението на Османската империя след Руско-турската война (1877 – 1878).
Къде е подписан договора?
На мястото на подписването на Санстефанския договор днес се намира имението Симеоноглу, което е построено в началото на XX век, тъй като оригиналната къща е била разрушена през земетресението от 1894 г. Старата сграда е била имението Нериман Шах, а понастоящем е частна собственост. Може да се отиде и да се види бялата къща в Йешилкьой, на чието място някога е бил подписан договорът, който и до днес остава нашия неосъществен национален идеал. Датата е избрана за наш национален празник и формализирана от парламента, а границите по него се превръщат в стремеж за достигането на националния идеал, който води страната ни през следващите десетилетия на бурни събития.
