Отбелязваме 152 години от обесването на Васил Левски! На 18 февруари 1873 г. умира Апостолът на свободата – идеологът и организаторът на българската национална революция и основател на Вътрешната революционна организация (ВРО). Роден е на 18 юли 1837 г. в Карлово. Още на 24-годишна възраст се посвещава на борбата за свобода и за народното дело. В писмо до Атанас Попхинов пише, „Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во [лето] да му служа до смърт и да работя по народната воля”.
Първи стъпки към революцията
През 1861 г. настъпва икономическа криза и стопанска политика потискаща българите в Османската империя, която създава благодатна почва за раздвижване в революционните среди. Тогава Дяконът прави първите революционни опити за вдигане на народа към борба, но е твърде рано. Това само служи като мотивация за Левски, който от 3 март 1862 г. заминава за Сърбия и се присъединява към Първата българска легия на Георги Раковски. От там произлиза и легендата за неговия „лъвски скок“, от който произлиза прякора му. С престоя си там осъществява контакти с българската революционна интелигенция и придобива първия си опит в борбите с поробителя, сражавайки се с турските части. До ден днешен в деня на Обесването на Васил Левски, българските училища поддържат традицията за „лъвски скок“, в който децата се състезават в часовете по физическо възпитание за най-дълъг скок в чест на Апостола на свободата, дал живота си за националноосвободителната кауза.
Паметници на Апостола в другия край на света
Паметници на Апостола днес има в най-различни точки по света, които да напомнят за неговото свято дело и каузата, която отстоява до сетния си дъх. Два от най-отдалечените паметници на Левски се намират в южноамериканската държава Аржентина. Първият е в столицата Буенос Айрес сред зеленината на дърветата на площад „Баранкас де Белграно“ в престижния квартал Белграно. Издигнат е през 1997 г. по случай 160-та годишнина от рождението на националния герой по инициатива на Българското посолство в аржентинската столица със съвместни усилия с българската общност, Общобългарския комитет Васил Левски и Фондация „Васил Левски“. Проектът е направен от скулптура Михаил Шапкарев.
Вторият паметник се намира в Лас Бреняс, провинция Чако на почти 1200 км от Буенос Айрес и е издигнат на 6 юли 2007 г. в чест на 170-годишнината от рождението на революционера. Монументът представлява еднометров бронзов бюст върху каменен постамент гледащ към централен булевард. Там живее най-старата и многобройна българска общност в Аржентина. Дело на скулпторката Росица Мишева по инициатива на българската общност в Лас Бреняс и посолството на България в Аржентина.
Българите в Аржентина
Левски е икона за българите живеещи в Аржентина, но и за тези българи-аржентинци с български корени достигащи вече четвърто поколение. Те се включват ежегодно в традиционното отдаване на почитта си пред повдига и саможертвата на Васил Левски. Българската общност в Аржентина води началото си от първото десетилетие на XX век, когато големи части от 8-мата по големина държава в света са слабо населени. Това е първата вълна, следващата е след Първата световна война през 20-те година, а третата е след 1989-та, когато пада режима и много българи емигрират. Това, което първоначално привлича българите на 13 000 км от родината е една кампания на аржентинското правителство, която цели да засели именно тези огромни територии. Те обещават земя на всеки желаещ да я обработва безплатно – колкото може да си позволи да обработва и тогава се стичат хиляди българи на дългото презокеанско пътешествие. Причината Чако да е с най-мащабната и най-старата българска общност е, че там е трябвало да бъде центъра на памукопроизводството в Аржентина. Поради непрестанната нужда от работна ръка пристигащите българи в Буенос Айрес са били натоварвани на влакове и изпращани там.
Как българщината живее в южноамериканската страна?
Друга голяма група заминава за Комодоро Ривадия, което е отдалечена на юг провинция със студент климат поради плановете за големи петролни залежи в миналото. Третата отива в близост до Буенос Айрес, в град Берисо заради големите хладилни инсталации на една от най-големите индустрии за износ на Аржентина – месото. Интересното е, че всички тези общности има свои културни домове и си създават дружества, където да пазят българщината. В наши дни потомците имат много малко общо с България, но продължават до поддържат интереса жив и да пазят нашите ценности, бит и култура: редовно организират събития и конкурси, правят български традиционни храни и играят български хора. Въпреки че не владеят езика на предците си и рядко някой е пътувал до България заради финансовия аспект и дългото разстояние, то интересът им към България не стихва и не спират да търсят всякаква информация за нея.
В цяла Латинска Америка са популяризирали българското кисело мляко и млечни продукти, които разпространяват в редица латиноамерикански държави и обменят рецепти и разсади. Информацията за българите в Аржентина получих от Аксиния Иванова, която е българка, преселила се със съпруга си преди повече от 20 години в Аржентина. Тя ми разказа как заедно с нейния съпруг, Иван Цанков, основават гражданска асоциация „Българите в Аржентина”. Към сдружението имат сайт, телевизия, онлайн радио и подкаст, както и различни инициативи, които провеждат за българите в южноамериканската страна. Октомври миналата година представиха своята книга „Българите в Аржентина – културна дипломация на новата емиграция“ в Българския културен център в София.
Едно пътуване до далечната страна
Снимките от Буенос Айрес са от посещението през декември 2023 г. на аржентинската столица на Мария Джуркова от „Възраждане“. Тя използва посещението си до Аржентина, за да поднесе специално цветя пред паметника на Апостола. Той понастоящем е заключен и недостъпен за посетители без специален повод. Това се дължи на факта, че четири години след поставянето му е бил откраднат, тъй като е отлят от бронз. За щастие е открит преди да бъде претопен и от тогава насам е труднодостъпен като мярка за сигурност.
