Знаете ли къде се намира най-големият паметник на Капитан Петко войвода извън страната?

Паметникът се намира в Киев, Украйна на ул. Федорова 10 недалеч от Олимпийския стадион и е висок цели 5 метра. Открит е на 8 септември 2011 година и това е третата държава с паметник на легендарния войвода след Италия и Гърция. Той е издигнат благодарение на Съюза на тракийските дружества и Асоциация на българите в Украйна, с множество дарения на наши сънародници. Паметникът е създаден от проф. Валентин Старчев, който е автор и на друг паметник на войводата – бюста му в Рим на Хълма на Гарибалдийците. Повода за откриването на този монументален образ на Капитан Петко е 165-тата годишнина от рождението му. Той е роден на 6 декември 1844 г. в Доганхисар като Петко Киряков Петков и тази година отбелязваме 180 години от рождението на капитана.

Защитникът на българите

Славата на Петко войвода се носи из цяла Беломорска Тракия, а дори и отвъд нея. Той посвещава живота си на освобождението на Беломорието и обединението с България, до днес част от нашия неосъществен идеал за национално обединение. Защитник на Родопите, става известен като покровител над поробените, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя и страшилище за „народните изедници“.

От Атина през 1869 г., Капитан Петко войвода събира четата си и се връщат в Тракия, където в следващите няколко години хайдутите водят редовни сражения с турците и подлагат на ужас поробителите. През 1872 г. Петковите четници дори пленяват Арап Хасан и в замяна на живота му искат освобождението на всички обвинени в помагачество на тяхната дружина. Самият Фере Мустафа Сусам, одринския валия,  в свое писмо от 30 юли 1872 г. го провъзглася за „самоуправен владетел“ и му плаща „налог“ от 6000 златни турски лири, с което де факто капитулира. Дружината се разраства и придобива своя бойна част съставена от четници, тилова част, разузнавачи и счетоводители, като е добре снабдена с оръжие и палатки. Това я превръща във въстаническа чета, от 1873 г. се нарича „Първа българска родопска дружина“ с устав и печат гласящ „Тракийска Р. Бълг. дружина“ (Тракийска революционна българска дружина), а в последствие е преименувана на „Защита“. Тяхната дейност продължава усилено до Априлското въстание, но след неговото зверско потушаване, войводата временно преустановява действията на четата, за да не излага християнското населения на още издевателства.

Ролята на Капитан Петко и четата му в Освобождението

Неговият отряд се включва в Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г. Само до края на първата година, четата наброява 300 души и действат активно в тила на врага, обезоръжавайки цели войскови части. За шест месеца водят девет битки с турските полицейски и военни части, напълно превъзхождайки ги. По време на войната помагат на руската армия, а руснаците им възлагат охраната на християнското население в Беломорието и Родопите от турски войски и формирования от башибозуци и дезертьори на английския полк, какъвто е Сенклер (Хидает паша). Капитан Петко войвода предвожда множество ожесточени сражения срещу сенклеристите на Хидает паша, които организират брутални нападения над българското население в Родопите. Петко войвода и неговата чета поддържат защитата на Родопите и напълно разгромяват башибозушките орди. След края на войната и подписването на мирния договор пристига руски гарнизон, който поема тази отговорност, за да подсигури подписания мир с Високата порта (наименование, с което запада визира Османската империя). Така заедно с украинските войници и офицерите от пехотните полкове на Руската императорска армия удържат защитата на Беломорска Тракия.

Образът на войводата

След Освобождението през юни 1879 г. четата е разпусната когато се стабилизира новата власт. По покана на ген. Скобелев, Петко войвода заминава за Русия, където да му гостува. Приет е от самия император Александър II, който го произвежда в чин капитан от руската армия и е награден с Орден за храброст „Георгиевски кръст“ за участието му във войната и за заслуги, проявени в сраженията срещу турците със своята чета от близо 300 души. Също така му подарява икона, фотографира се с него и му дарява голямо имение в Киевска губерния (на територията на днешен Киев). По-късно Капитан Петко продава имението и се връща в България, където възнамерява да устрои живота си. Установява се във Варна, където остава до края на живота си, но революционната му дейност не стихва. Образът и ролята на Капитан Петко войвода в нашата история остава като символ на храброст, саможертва и свободолюбие. Именно биейки се заедно с украинските части в освободителната война е причината да бъде издигнат паметник на този български герой в украинската столица. Паметникът е притегателно място за българската общност в града, пред който се отбелязват тържествено всички български празници.