На 14 януари отбелязваме годишнина от смъртта на Мара Бунева. На 13 януари 1928 г. българската революционерка разстрелва Велимир Прелич, юрист на Скопската област. Тя е българска героиня, революционерка и член на Вътрешно-македонската революционна организация (ВМРО). Родена е в Тетово през 1902 г. Завършва висшето си образование в Софийския университет и се завръща в македонския регион. Тогава се включва в редовете на ВМРО и започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи.
Участие във ВМРО
През 1927 г. по заповед на сърбина Велимир Прелич, на Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската Младежка Тайна Революционна Организация (ММТРО) подсъдимите са подложени на жестоки изтезания – стягане на главите, чупене на ръцете и дори заравяне живи заради българското си самосъзнание. Българомразецът Прелич жестоко измъчва и убива десетки български студенти в разрастващата се антибългарска сръбска пропагандна атмосфера в Македония. Едва 26-годишна тя извършва геройски подвиг в центъра на Скопие, на стария Камен мост на р. Вардар изпълва присъдата над сръбския тиранин Прелич и хладнокръвно застрелва мъчителя. Застига го участта на всеки един дръзнал да посегне на българското. След подвига тя е решена да загине достойно и смята да се хвърли във водите на р. Вардар, но сръбски агент я прихваща и остава един-единствен изход от сръбските власти. Тя се прострелва сама в гърдите, за да не попадне в ръцете на сръбските джелати и така запазва всичките си тайни, оставяйки в нашата история като една от най-великите българки. Бунева умира на следващия ден, 14 януари, от раните си. Погребана е без свещеник и опело в безименен гроб.
Международният отзвук
Нейната саможертва и акт на възмездие не остават незабелязани. Атентатът привлича вниманието на световната и европейска общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка окупация. Френският вестник „Йовър“ нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“, а „Франс“ пише „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“ Австрийският „Тагеспост“ отбелязва „Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство…“ Панихиди се извършват от македоно-българската емиграция както в България, така и отвъд океана в САЩ и Канада.
През пролетта на 1941 г. на мястото на самоубийството на Мара Бунева на Каменния мост е поставена паметна плоча с освобождението на Вардарска Македония. След изтеглянето на българските войски, плочата е разрушена. На 13 януари 2002 г. отново е поставена паметна плоча на мястото на атентата. В следващите години плочата е ежегодно поставяна, поругавана и поставяна отново. Нейната памет се пази и почита от България, защото Мара Бунева жертва себе си, за да накаже сръбския тиранин, извършил зверските издевателства над сънародниците ни. Запитана от сръбския офицер защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря:
„Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“
Затова дълбок поклон пред великата българка Мара Бунева! Нека помним нейната жертвоготовност в името на отечеството и безграничната любов, която изпитва към него и да не забравяме за достойната българка. Архимандрит Борис, който отслужва панихидата на Мара Бунева в църквата „Св. Спас“ казва: „Няма по-велика любов от тая да положиш живота си за своите близки. Това е една велика смърт, която е продиктувана от друга по-велика любов – да обичаш своето отечество.“