На 11 ноември 1918 г. приключва Първата световна война. Наричана Голямата война, Световната война или Европейската война, както е известна допреди Втората световна, започва на 28 юли 1914 г. За тези четири години са мобилизирани 70 милиона войници, като 20 млн. от тях са на фронта още в началото на войната. Броят на жертвите според статистиките възлизат на над 15 млн. души и над 20млн. ранени. Този конфликт е един от най-унищожителните в историята.
Участието на България
Царство България се включва във войната от 1 октомври 1915 г. обявявайки война на Кралство Сърбия до капитулацията на 29 септември 1918 г. със Солунското примирие. След продължителни преговори, България застава на страната на Централните сили (Германската империя, Австро-Унгария и Кралство Италия) срещу Антантата (Франция, Британската империя и Руската империя). България е единствената балканска държава с изключение на Османската империя, която се включва на страната на Централните сили. Подобно на Междусъюзническата война, България се изправя срещу почти всички свои съседи – Гърция, Сърбия и Румъния.
България срещу Сърбия
България обявява война на Сърбия на 1 октомври 1915 г. по време на т.нар. Сръбска кампания на Балканския театър от войната. С манифест на царя са разположени две армии срещу Сърбия – Първа (ръководена от ген. Климент Бояджиев) и Втора (с командващ ген. Георги Тодоров). Първата настъпва в Поморавието и прекъсва сръбските комуникации навлизайки в тези територии, докато Втора армия навлиза във Вардаска Македония, отрязвайки пътя за отстъпление на сърбите и предотвратявайки всякакви опити за помощ от техните съюзници. Първа българска армия разбива сръбските войски в Нишката операция (14 октомври – 9 ноември 1915), а Втора българска армия – в Овчеполската операция (14 октомври – 15 ноември 1915). Българските армии успешно разгромяват сръбската армия и успяват да освободят окупираните територии. В Криволашкото сражение при Криволак, българите разбиват съглашенските англо-френски войски и сърбите са принудени да отстъпят, изтегляйки се през Албанските планини. До декември 1915 г. довоенната територия на Сърбия е окупирана от съюзниците, с изключение на териториите на юг от Солунския фронт, тъй като Гърция все още не се присъединила във войната, но както е ясно от историята, тя се присъединява към Антантата.
Разрушителните последствия
Продължава да води изключително успешни кампании на фронта, включително Дойранската епопея, където в продължение на пет отбранителни сражения срещу числено превъзхождащите ги обединени сили на Англия, Франция и Гърция, българите ги разгромяват начело с брилянтния главнокомандващ ген. Владимир Вазов. За съжаление, Централните сили губят войната, което прави България губеща страна в конфликта и претърпяваме Втора национална катастрофа. България губи половината от землището си и нашата етническа територия е разпокъсана между всичките ни съседи. От началото на Българското възраждане, нашият народ има три основни и последователни цели: борбата за независима църква (осъществена 1870 г.), борба за национално освобождение (1878 г.) и борба за национално обединение, цел, оставаща бленувана и до днес.
След Втората световна война, през 1946 г. Югославия взривява Паметника на българския воин и заличава български военни гробища в Цариброд. Това не е единственият случай на поругани паметници от сръбска страна. Властите в Белград многократно изразяват антибългарска политика и изкривяване на историята, които остават без реакция от българската държава. Едно от все още съществуващите военни гробища е това в Белград, където са погребани български воини в Новото гробище на сръбската столица в парцел 99. Там има и обновен военен паметник на загиналите в периода 1912 – 1918 г.
