Боевете на Нешков връх от 1885 г.

Сръбско-българската война трае от 2 ноември до 16 ноември 1885 г. (стар стил; нов стил: 14 – 28 ноември) и започва с навлизането на Сърбия в българска територия след недоволството ѝ за осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия малко по-рано. Руската империя отзовава всички руски офицери от българската армия, оставяйки я без висши офицерски кадри: българските войски са млади капитани и поручици без боен опит, възпитаници на руските военни академии. От другата страна, сръбската армия е много по-опитна, добре въоръжена и разполага с висши генерали. Нещо повече, те имат изненадата на първия удар, защото в създалата се обстановка, българското правителство на Петко Каравелов се подготвя за нападение от Османската империя и съсредоточава почти всички сили на южната граница, напълно неподготвено за удар от запад.

Сърбите нахлуват 15 км навътре в българската територия и завладяват Цариброд в първия ден на войната. Сърбия напада с две армии – основна Нишавска по линията Ниш – София и спомагателна Тимошка към Видин. Княз Александър Батенберг реагира незабавно и издава манифест с призив до българския народ за включване в отбраната на страната и той откликва. Очакванията на сръбския крал Милан I Обренович за липса на съществена съпротива и само след няколко дни да си пие кафето в София са разбити на пух и прах.

*Паметникът-костница на Нешков връх, Цариброд (Димитровград), Сърбия*

Боят при Цариброд

Една от заключителните и най-ожесточени битки във войната е Боят при Цариброд от 11 до 12 ноември 1885 година. Той е част от българската контраофанзива след драматичната битка при Сливница, която е преломната фаза във войната: младата българска армия разгромява напълно превъзхождащата я двойно сръбска армия. Сръбската армия решава да не бяга и започва отчаяна битка. Българският Преден отряд под командването на подполковник Данаил Николаев настъпва към Цариброд във формация от четири колони и резерв. Той разпределя трите основни колони през Драгоманския проход и височините на север и юг, а майор Петко Стоянов атакува и завзема Бабина глава над Цариброд, докато дясната и средната колона овладяват Остри връх. Сръбската Дунавска дивизия е отблъсната към главната нишавска армия, разположена около възвишенията на Планиница, Нешков връх и Джурджева глава.

Най-яростното сражение се води на Нешков връх. Там Варненския 8-и Приморски пеши полк влиза в ожесточен бой на нож със сърбите, които все още държат върха. Българските дружини нанасят множество атаки и пренасят битката на северния склон. 3-та Приморска дружина настъпва решително, точно когато техният капитан Иван Златев ги повежда на коня със сабя в ръка е убит от сръбски куршум. След неговите роти пристига 2-ра Приморска дружина, подкрепяна от 4-ти Плевенски и 6-ти Търновски пехотен полк. Победата е постигната, Цариброд и Пирот са освободени. Няколко български дружини успяват да прогонят цялата сръбска Шумадийска дивизия. Нишавската армия търпи поражение, което открива пътя към Ниш и пълния погром на сръбската армия. Окончателно, сръбската армия се изтегля от териториите на Княжество България и губи войната. Българската победа в тази война остава в историята като „битката на капитаните срещу генералите“, с която Съединението на Княжеството с Източна Румелия утвърждава своето международно признаване.

Споменът за „битката на капитаните срещу генералите“

След Букурещкия мирен договор от 1888 г., жителите на Цариброд избират датата 12 ноември за празник на града. 25 години по-късно там е изграден паметник по инициатива на полковник Пачев, командир на 25-ти Драгомански полк. Общата костница на Нешков връх е известна като Антивоенния паметник, в която се съхраняват костите на около 49 сръбски и 58 български войници, загинали по време на така кратката война. Осветена е на 2 август 1911 г., а от върха се разкрива гледка към някогашните бойни полета, на които младата българска армия доказва своя героизъм – Три уши, Сливница, Врабча и Гургулят.