Боян Пенев е един от най-изтъкнатите български литературоведи, литературни историци и критици от първите десетилетия на ХХ век. Той е роден на 27 април 1882 г. в Шумен, но семейството му се премества в ранните му години в Разград. Завършва славянска филология в СУ „Климент Охридски“ през 1907 г., където изучава чешки и полски език. Интересите му се простират от историята и литературата до музиката и изобразителното изкуство. Професионалният му опит започва с учителство и прераства в доцент в Софийския университет. През 1910 г. става член на Българското есперантско дружество, а през 1913 г. е приет в Съюза на българските писатели.

Професионален път

В периода 1912 – 1913 Пенев е командирован в Мюнхен и Берлин, където изследва немското влияние върху славянските литератури. Следващата година заминава за Краков, Варшава и Прага, за да проучи влиянието на полската и чешката литература върху Българското възраждане. Получава извънредно повишение до професор по българска и славянска литература през 1917 г. Същата година получава покана от Щаба на действащата армия да редактира „Походната войнишка библиотека“.

Основополагане на Българо-полските взаимоотношения

През 1918 г. заедно с Тадеуш Грабовски и Дора Габе основават Полско-българското дружество в София и на 15 декември той произнася реч на първото събрание. Това се случва след възстановяването на полската независимост същата година. Самият Пенев е отявлен защитник на независимостта на Полша, превръщайки я в своя кауза. Той изготвя редица публикации и преводи по темата. Боян Пенев е първият български учен, който проявява интерес към полската литература и играе ключова роля за формирането на полско-българските отношения. Работи усилено за популяризирането на полската литература и култура в България и на българската в Полша.

През 1921 г. става член на Съюза на българските учени, писатели и художници (БУПХ). През 1923 – 1924 г. води лекции по история на българската литература в университетите в Краков, Варшава и Лвов. Тогава, през февруари 1924 г., гостува на полския поет, критик и преводач Ян Каспрович и неговата съпруга Мария в тяхната вила „Харенда“, между Поронин и Закопане. Удостоен е да присъства на погребението на един от най-големите полски писатели – Хенрик Сенкевич, и е българският представител, който произнася реч на полски.

Творчески години

Творчеството му започва още в ученическите му години с първите му литературни опити и преводи, които остават непубликувани. Публичната си дейност започва като студент през 1905 г., когато печата рецензии на книги и театрални представления в „Периодическо списание“, сп. „Българска сбирка“ и в. „Пряпорец“. Пробивът му идва през 1906 г. с първите значителни публикации за Петко Р. Славейков и българските преводи на „Фауст“ от Гьоте в „Периодично списание“ и сп. „Мисъл“. Дейността му продължава с други преводи, история и литературна критика, съвместно с длъжността му на университетски преподавател. През 2010 г. излизат два от основополагаещите трудове на Пенев – първо историко-литературната студия „Паисий Хилендарски“, а другият е програмната му студия във втория сборник „Мисъл“, „Посоки и цели при проучване на новата ни литература“. В тази студия са изложени ръководните и методологични начала както като литературен историк, така и като критик.

Първи стъпки в литературата

Първите книги на Боян Пенев са издадени през 1917 г. в „Походната войнишка библиотека“ – „Г. С. Раковски“ и „Захари Стоянов. Априлското въстание“, а в следващата година излиза от печат „Начало на българското Възраждане“. В своята творческа кариера сътрудничи на едни от най-значимите издания на своето време – „Мисъл“, „Златорог“, „Периодическо списание“, „Училищен преглед“, „Съвременна мисъл“, „Демократически преглед“, „Полско-български преглед“ и др. Негови статии и студии излизат също така в полски, чешки, италиански и сръбски издания. Пенев прилага своите възгледи върху широко литературно поле от Средновековието и Ранното възраждане до съвременните художествени явления, в съзвучие с кръга „Мисъл“, отделяйки внимание на личността на твореца, неговия мироглед и творческа сила.

Литературна критика

Като критик той изисква от писателя да има „установено отношение към света и човечеството, към Бога и битието“. Боян Пенев е сред първите български учени, които се насочват към сравнителното изследване на литературите и техните взаимовръзки и влияния, както и рецепцията на чуждите литератури у нас, сред които гръцката, сръбската, полската, чешката и немската. Боян Пенев е радетел за българо-полските литературни и културни връзки и тяхното поддържане до смъртта си на 25 юни 1927 г. Ролята му за разпространението на полската култура не остава незабелязана, като и до днес името му се споменава при официални чествания, както и е неизменна част от Полско-българското дружество, на което е учредител. 

Признание от Полша

В архивния му фонд са открити множество документи от работата му в Полша, материали върху полския романтизъм на Адам Мицкевич, Юлиуш Словацки и Зигмунд Красински, статии върху литературните връзки между българи и поляци, както и богата кореспонденция с полски учени и писатели, между които Ян Гжегожевски, Йозеф Голомбек, Тадеуш Грабовски, Мария и Ян Каспрович, Казимир Нич и други. През 2000 г. в неговата чест е открит паметник в двора на Българското посолство във Варшава. Със снимки ми помогна българин, живеещ в полската столица. Паметникът на Боян Пенев може да се посети след свързване с посолството и получаване на разрешение за достъп до градините му.