Братя Миладинови са изтъкнати български възрожденци, просветители и фолклористи родени в Струга, Македония. От цялото семейство, Димитър и Константин са най-бележити заради своя епохален труд. Родителите им възпитават у децата си усет и любов към красотата и хармонията на народната песен. Димитър Миладинов е най-големият от братята, роден 1810 г. и работи като учител. Отдава живота си на създаването и укрепването на българските училища, бори се срещу премахването на гръцкия език като основен в българските училища и заради това е преследван от гръцките духовници.

Написването на сборника

Константин Миладинов е най-малкият от братята и е поет и фолклорист. Следва гръцка филология и пише стихотворения. Отива в Одеса, където се запознава с много от нашите възрожденци и революционери, сред които Любен Каравелов и Георги Раковски. Той сътрудничи на списания „Братски труд“, „Български книжици“ и вестник „Дунавски лебед“. Той съставя сборника с български народни песни заедно с брат си Димитър, събирайки фолклорни материали с текстове на народни песни от различни части на българското землище. Книгата „Български народни песни“ излиза през 1861 г. под заглавие „Български народни песни, собрани от братя Миладиновци Димитря и Константина и издани от Константина”. Другият им брат, Наум, е музиковед и фолклорист, който освен, че се включва в събирането на песните за сборника ги нотира.

Двамата братя осъзнават огромното значение на фолклора за опазването на националната принадлежност във времето на българското Възраждане. В предговора написват:

„Народот в песни изливат чувствата си, в них находвит душевна храна и развлечения; затова в жельба и в радост, по сватба и хоро, на жетва и грозьебранье, на везанье и преденье, по поле и по гори щедро изливат песните, като богат извор; затова можит да се речит, че народот е секогаш и велик певец”.

Народният фолклор

Сборникът съдържа 660 народни песни в 23 559 стиха, съставени от 12 части – църковни, героически, хайдушки, любовни, самовилски, овчарски, жальовни, хуморески, сватбени, лазарски, жетварски и исторически. Описват сватбени обичаи, предания, вярвания и легенди, поговорки, гатанки, детски игри и български имена. В предисловието има 2000 редки думи и 11 песни написани с нотите от Наум Миладинов, които отпадат зарази увеличения обем на сборника. Написани са на различни диалекти, най-вече от македонските предели – Струмишко, Кукушко, Стружко, Битолско, Прилепско както и Софийско и Панагюрско. Техният труд събира, подрежда и систематизира образци на българския песенен фолклор.

трагичната участ на братя Миладинови

Димитър се противопоставя яростно на гръцката асимилаторска политика и оглавява борбата за самостоятелна българска църква в периода 1859 – 1861 г. Това заедно с провеждането на църковни молитви от гръцки и събирането на средства за български православен храм в Цариград изостря отношението на гръцките фанариоти. Те успяват да внушат на османските власти, че Димитър е „царски душманин“ и той е арестуван и отведен в Цариград. Не след дълго Константин заминава за Цариград в опит да освободи брат си, при което и той е арестуван. Двамата братя умират през 1862 г. в тъмницата от тиф – първо Константин на 7 януари, а след него Димитър на 11 януари. Тяхната обществена и просветителска дейност оставя трайна следа в българската история. Те успяват да подберат фолклорни образци създавани през тежките векове на робството, които са поддържали българския дух силен и разкриващ красотата и разнообразието на културата ни. Този епичен труд въздейства върху паметта и историческото богатство, пробуждайки патриотичното самосъзнание на българина.

почитане на паметта им

Миладиновата къща в Струга е съвременна постройка, възстановка, построена на мястото на родния дом на българските възрожденци Братя Миладинови, изгорен през 1925 г. по време на сръбската окупация. Къщата-музей е част от Историческото отделение на Музея „Д-р Никола Незлобински“ в града. В нея е изложена най-богатата сбирка на оригинални документи, факсимилета и фотографии на братята Димитър, Константин и Наум Миладинови. Мебелите са автентични от XIX век и има постоянна изложба посветена на живота и делото на Братя Миладинови. В къщата е и офисът на фестивала Стружки вечери на поезията с изложбена зала на носителите на „Златен венец“ от фестивала. Там се намират и мозайки от Октиската базилика. Пред къщата се намира и голям паметник на двамата братя Димитър и Константин. На 11 януари 1912 г. по случай 50-годишнината от мъченическата смърт на Братя Миладинови е поставена паметна плоча на външната страна на къщата, на която пише:

„В памет на народните труженици братя Д. и К. Миладинови, 50 годишнина от смъртта им. Гр. Струга – 11.I.1912 г. От гр[адската] община.“