Българско етническо население в района на Бесарабия датира още от ранното Средновековие. В края на XVIII и началото на XIX век има значително българско присъствие заради преселващите се българи, които искат да избягат от кърджалийството на разбойници в Османската империя. Бесарабските българи живеят в областта намираща се между реките Днестър и Прут на териториите на днешна Молдова, Украйна и Румъния. По време на Руско-турската война от 1768 – 1774 г. няколко хиляди българи се изселват във Влашко, Молдова и Украйна. Масовото преселване настъпва през следващата Руско-турска война от 1806 – 1812 г. В нея участват много българи доброволци, а през 1811 г. е сформирано самостоятелно подразделение – Българска земска войска, която се включва в боевете при Русе, Тутракан и Силистра. Част от тях, с командир Георги Мамарчев, вуйчо на Георги С. Раковски, участват в следващата Руско-турска война (1828 – 1829) и точно българският доброволчески отряд има решителен принос за освобождаването на Силистра, а после стигат до Сливен. В последствие неговия отряд се влива в Българския доброволчески корпус на полк. Иван Липранди.

Мигрантските вълни към Бесарабия

В следващите десетилетия има големи вълни на изселване и миграция заради военните действия, които принудително мобилизират населението както и епидемията от чума по Източна Тракия. Българите основават свои градове, сред които Болград и Комрат, както и много села. С Парижкия мирен договор от 1856 г. Бесарабия е разделена на две – югозападните части с Болград, Измаил и Килия остават в състава на Молдова, а североизточните с Комрат остават в Руската империя. През 1858 г. е основана Болградската гимназия с разрешението на княз Никола Богориди, син на Стефан Богориди и молдовския владетел, което играе значителна роля в развитието на българското образование и култура през Възраждането. Именно големият революционер, символ на българското националноосвободително дело – Христо Ботев пребивава сред Бесарабия. Той учителства в Задунаевка и Измаил, а на два пъти пребивава в Кишинев.

Бесарабските българи участват в Освободителната война

През 1871 г. броят на бесарабските българи достига около 120 хил. души. Голям брой бесарабски българи са част от българското опълчение по време на Освободителната война от 1877 – 1878 г. Част от тях се връщат в Княжество България, за да спомогнат изграждането на новата българска държава. Тези, които остават в Бесарабия губят извоюваните права в областта на културата и образованието и са част от Руската империя. След Първата световна война Румъния напълно придобива тази територия. След спогодбата Рибентроп-Молотов от 1940 г., съветските войски навлизат в Бесарабия и я включват в състава на Съветския съюз. Бесарабските българи преживяват редица тежки събития – колективизацията, Втората световна война, румънската окупация през 1941 – 1944 и последствията на най-големия военен конфликт в историята, а именно глада и смъртността.

Шипка в Кишинев

Намиращ се непосредствено до парк „Ръшкановка“ е мемориалния парк „Шипка“ в молдовската столица Кишинев. Комплекса е създаден в чест на българските опълченци, формирали се в Кишинев в навечерието на Руско-турската освободителна война. Състои се от паметник-обелиск на българските опълченци, параклис и площад. Параклисът е построен 1882 г. на мястото, където на 12 април 1877 г. се е състоял парада на руските войски и българските опълченци, известен като „Скаковое поле“. 16-метровият гранитен паметник е открит през 1966 г. На откриването присъства първият в света космонавт Юрий Гагарин като почетен гост. На мраморната плоча пише на български, румънски и руски език пише:

„На българските опълченски дружини, сформирани в Кишинев през 1876 – 1877 година, които храбро се сражаваха заедно с руската и румънската армия за освобождението на България от османско иго.“