На 19 януари тази година се навършват 154 години от рождението на българския революционер и деец на българското националноосвободително движение в Македония и Одринско, Даме Груев. Той е един от основателите и идеолозите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Той е един от българите дали живота си за святото дело за борбата за освобождение на Македония. Роден е в село Смилево, община Доган Хисар през 1871 г. Още от ученическите си години проявява непоколебимост към защитата на българщината от засилващата се сръбска пропаганда. Като ученик е изключен от Солунската гимназия заради ученически бунт. Като студент в Белград организира бунт срещу опитите за налагането на сръбска пропаганда и бива изключен от „Великата школа“.

Раждането на идеята за революционна организация

През 1889 отива в новосъздадения Софийски университет и записва специалност „История“. Там се запознава с други младежи от македонския край както и с идеите на най-големите ни революционери – Левски, Ботев, Бенковски и други, което заражда инициативата за освобождението на Македония. През 1891 г. е изключен и от Висшето училище заради заподозрение в убийството на министър Христо Белчев и е принуден да се завърне в Македония без завършено образование. Идеята за създаването на революционна организация вече се е настанила трайно в мирогледа на Даме. Целта е да се задейства член 23 от Берлинския договор:

Чл. 23. Високата Порта се задължава да въведе добросъвестно на о-в Крит органическия устав от 1868 г. с нужните изменения.

Подобни устави, приспособени към местните нужди, с изключение на облекчаването в даждията, дадено за Крит, ще бъдат въведени и в други части на Европейска Турция, за които не е предвидено особено устройство в настоящия договор.

Високата Порта ще натовари особени комисии, в които местното население ще има широко представителство, да изработят подробностите на тези нови устави за всяка провинция.

Проектите за организацията, изработени от тези комисии, ще се представят за разглеждане от Високата Порта, която, преди да издаде потребните нареждания за привеждането им им в действие, ще трябва да поиска мнението на назначената за Източна Румелия европейска комисия.

Началото на революционната организация

В родното си село и в Битоля работи като учител, което му позволява да се запознае с обстановката отблизо. След това започва работа като коректор в печатницата на Коне Самарджиев и едва тогава поставя основите на революционната организация. Заедно с д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Антон Димитров и Христо Батанджиев изработват устав за Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК), наречена ВМОРО през 1905 г. Те решават организацията да се ръководи от централен комитет и да се съставлява от местни комитети из цялата територия. Христо Татарчев поема ръководството на централния комитет, а Даме Груев е касиер и секретар. Всички членове полагат клетва и внасят членски внос. Целта на ВМОРО е борбата за автономия на Македония и Одринско.

Разширяването на ВМОРО

От 1894 г. в продължение на шест години Даме Груев работи усилено за разширяването на организацията и намирането на съмишленици и дейци. Образуват се местни организации из Македония: първо в Неготино – Кавадарци, а след това първият районен комитет в Прилеп от Пере Тошев. Груев обикаля различни македонски градове преди да се установи в Щип, където се запознава с Гоце Делчев, който е също така запален за каузата по създаването на революционна организация и освобождаването на Македония. Двамата обаче имат различни подходи: докато Даме е по-сдържан и предпазлив, то Гоце възприема пламенно и буйно идеята за революцията и иска всеки да я приеме по същия начин.

Дейността на организацията се засилва с втория престой на Груев в Солун от 1895 – 1897 г. и тогава се въвеждат псевдоними и шифър, издава се хектографиран революционен лист и канали за тайна комуникация. Има определено специално лице представляващо централния комитет в София, което отговаря за доставките и поръчките. Същевременно, Даме обикаля градовете и селата, за да разшири комитетската мрежа. През 1898 г. е уволнен от позицията си на екзархийски училищен инспектор заради предпазливостта на Българската екзархия. Не след дълго турската полиция успява да го принуди да напусне в посока Битоля, където продължава усилено делото си. Връщайки се в Битоля укрепва местния комитет и се купува оръжие, поддържа се училището и се събират средства.

Последни години

На 6 август 1900 г. Даме Груев бива арестуван заради убийството на поп Ставре и прекарва близо 3 години в различни затвори преди да бъде амнистиран Великден 1903 г. Това не възпира революционната му дейност и той продължава да кореспондира с химическо мастило със Солун, Битоля и София. Когато е освободен, Даме Груев пристига в навечерието на Илинденското въстание, чиято усилена подготовка тече, за да избухне колкото е възможно по-скоро, така че тактикът Груев не може да предотврати преждевременното му избухване. Април 1903 г. Даме Груев е председател на Смилевския конгрес проведен в родната му къща и изразява своите притеснения за слабата подготовка в някои райони. На конгреса е избран за член на Генералния щаб на Биталския окръг заедно с Борис Сарафов и Анастас Лозанчев. Въстанието избухва на Илинден и Груев има възможността да види родното си място освободено дори и за кратко.

Днес в родното му село Смилево има величествен паметник в мемориален парк построен през 1963 г. Намира се извън селото по пътя за Мемориалния музей на Смилево, където е паметникът на загиналите в Илинденското въстание, паметник-костница на Даме Груев и мраморна плоча в памет на участвалите в националноосвободителната борба.