Днес отбелязваме 116 г. от рождението на големия български писател, драматург, ветеринар и професор по анатомия на гръбначни животни – Димитър Димов. Авторът на известния роман „Тютюн“ е роден на 25 юни 1909 г. в Ловеч.

Отпечатъкът от престоя му в Испания върху художественото му творчество е значителен. По този повод се свързах с мой контакт в Мадрид, който посети къщата на Димитър Димов в испанската столица. Тя се намира на „Пласа де ла Леалтад“ №2, на метри от световноизвестния музей „Прадо“. На това място има поставена паметна плоча на испански, която гласи:

Пребиваване в Испания

По време на специализацията си във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет той започва да учи и испански език. В периода 1943-44 г. специализира хистология на нервната система в Мадридския институт „Рамон-и-Кахал“. Той прекарва една година в Мадрид след току-що приключилата Испанска гражданска война (1936 – 1939). Сложната обстановка в страната е почвата за създаването на романа „Осъдени души“. Запознанството на Димов с представител на Йезуитския орден в Испания и гостуването му в Толедо засилват интереса на автора към католицизма и се превръщат в една от повествователните нишки в романа.

Феноменалният роман „Осъдени души“

Романът „Осъдени души“ излиза през 1945 г., започнат в Испания и завършен след мобилизация в Беломорието. Главните герои са английската аристократка Фани Хорн и отец Ередия от ордена на йезуитите. Романът разказва за тяхната невъзможна любов, разгаряща се на фона на испанската действителност през Гражданската война. Интригуващият сюжет прави романа изключително популярен, като получава държавна награда и е преведен на сърбохърватски, унгарски и полски език. Произведението е екранизирано 30 години по-късно от режисьора Въло Радев и до днес остава една от класиките на българското кино.

Испанската следа

В творчеството си Димов написва четири пътеписа за Испания – „Януарска пролет“, „Кастилска зима“, „Куха Испания“ и „Сан Себастиян“, както и „Идалго“, ръкопис, намерен посмъртно. В тях описва кръвопролитната гражданска война, която разпокъсва испанското общество. Разказът „Задушна нощ в Севиля“ представя контраста между богатствата на католическата църква и събралите се около градската катедрала инвалиди от войната и просяци. Сред последните му творби е и пиесата „Почивка в Арко Ирис“, написана през 1964 г., извеждаща на преден план интербригадистите, които се включват във войната на страната на Испанската република.

От 1942 г. Димов пише за вестниците „Литературен глас“, „Мир“, „Литературен фронт“, „Работническо дело“, „Народна култура“ и публикува в списанията „Септември“, „Наша родина“, „Театър“, „Младежка трибуна“. В брой 169 от 27 юли 1946 г. на „Работническо дело“ публикува статия, озаглавена „Защо се биха за Испанската Република“, която е логическото продължение на пътеписа „Куха Испания“, в който пише: