27 януари е приет като Международният ден в памет на жертвите на Холокоста от ООН през 2005 г. Общото събрание избира тази дата за почитането на паметта на евреите, избити по време на Втората световна война от нацистка Германия. Преди 25 години в Съвета на Европа в Страсбург е открит бюст-паметник на заместник-председателя на XXV Народно събрание – Димитър Пешев. Това високо признание се дължи на усилията на българския парламентарист за спасяването на 50 000 евреи от Третия райх.

Кой е Димитър Пешев?

Димитър Пешев е български политик роден на 25 юни 1894 г. в Кюстендил. Следва право в Софийския университет и е участник в Първата световна война. Работи като съдия в Пловдив и София, а после като прокурор и адвокат. През 30-те години е член на управителния съвет на Българския туристически съюз и на банка „Български кредит“. През 1935 г. става министър на правосъдието в първия кабинет на Георги Кьосеиванов, а през 1938 г. е избран за подпредседател на XXIV обикновено НС, първото след Деветнадесетомайския преврат. От 1940 г. отново е подпредседател на XXV НС и гласува за приемането на Закон за защита на нацията, който ограничава правата на гражданите от еврейски произход. Обяснението да подкрепи този закон е военновременната обстановка, в която не може да се позволи да се дестабилизира България заради неговото отхвърляне.

Осуетяването на тайното споразумение

Повратната точка настъпва с подписването на Споразумението Белев-Данекер на 22 февруари 1943 г. в София между българския комисар по еврейските въпроси Александър Белев и германския пълномощник СС хауптщурмфюрер Теодор Данекер. Съгласно споразумението ще бъдат депортирани около 20 000 евреи, чието здраве и живот са застрашени. Пешев научава от делегация на свои съграждани от Кюстендил, че според подписаната тайна спогодба с Третия Райх, ще бъдат депортирани близо 50 000 евреи от пределите на България в Германия във връзка с „Окончателното решение на еврейския въпрос“ от 8 март 1943 г. На 7 март започват арестите на кюстендилските евреи и първата група, която се подготвя е от повече от 8000 евреи. Делегацията е съставена от народния представител Петър Михалев, търговеца Асен Суичмезов, учителя Владимир Куртев и адвоката Иван Момчилов. Те заминават за София, за да информират депутата от Кюстендилски регион – Димитър Пешев за предстоящото събитие. Пешев реагира незабавно и осуетява депортацията. Среща се с министъра на вътрешните работи Петър Габровски и поставя ултиматум за прекратяване на арестите и освобождаване на задържаните. Това се случва на 9 март, която е датата, на която честваме деня за избавлението и спасяването на българските евреи.

Писмото

На 17 март 1943 г. изпраща остро протестно писмо до министър-председателя Богдан Филов, под което са подписани 42-ма депутати от управляващите адресирано до царя и до правителството. Целта на Пешев е то да не бъде изтълкувано като антигерманско, което би имало опасни последствия за България. На 26 март е свален от поста си, но акцията е успешна – дискутирането на тайните планове за депортация на българските евреи допринася за тяхното осуетяване. Това писмо е актът, който подтиква цар Борис III към решаващата стъпка за спасението на българските евреи. Въпреки че българският политически елит не е запознат с германските цели, има голяма вероятност да са изпращането на смърт на свои граждани, Димитър Пешев поема тази решителна стъпка, защото дори самото изселване от българските земи е възмутително. 

Един български политик срещу Третия Райх

Българинът има смелостта да се опълчи на Нацистка Германия, но отмъщение от германците не получава. Тъкмо обратното, то идва от противоположна страна. След смъртта на царя през август 1943 г., Пешев се бори за връщането на страната ни към демократичните западни държави и изобличава комунистическите партизани, които имат намерението да предадат България на СССР. Именно този акт предопределя съдбата му след Деветосептемврийския преврат. Въпреки своят значителен принос за спасяването на българските евреи, през 1945 г. Димитър Пешев е осъден от Народния съд на 15 години строг тъмничен затвор, 3 милион лева глоба и конфискация на цялото му имущество и лишаване от граждански права „за фашистка дейност и антисемитизъм“. Новата власт не само не отдава заслуженото и го вкарва в затвора, но и си приписва заслугите на Пешев. Комунистическата пропаганда хиперболизира ролята на БРП като опозиция и до 10 ноември 1989 г. личността, която заема неговото място е Тодор Живков. Димитър Пешев е освободен след 13 месеца благодарение на застъпничеството на евреи имащи влияние в правителството, доминирано от БКП.

Живот в нищета и посмъртни почести

Дори и свободен, Димитър Пешев е лишен от основни права, които не му позволяват да покрие базовите си нужди. Жилището му е отнето и няма достъп до храна и пари. Принуден е да живее при семейството на сестра си с оскъдни средства от $50 на месец, които изселници от България в Израел му изпращат от 1965 г. до смъртта му. След 1968 г. започва да пише спомените си и записките му се съхраняват в Централния държавен архив под фод 1335К, 1 опис, 235 а.е. Малко преди смъртта си е обявен за „праведник на народите от света“. Димитър Пешев умира на 20 февруари 1973 г. в София.

Посмъртно е почетен в много държави и удостоен с паметници и почести. През 1997 г. е удостоен с най-високия орден в държавата „Стара планина“. Къщата му в Кюстендил е превърната в музей през 2002 г. когато е възстановена, има фондация на неговото име, а името му носят улици и природни местности. Удостоен е с почетно гражданство на Кюстендил и Израел, като в израелската държава има паметна плоча и дърво на негово име. На 16 октомври 1998 г. Италия е първата държава в Европа, която отдава почит към човеколюбеца Димитър Пешев за неговото дело и личността му с честване в италианския парламент. Международната фондация „Раул Валенберг“ изсича медал с неговия лик. В Киев е поставена паметна плоча на площад, носещ неговото име през март 2018 г.

Почести в сърцето на Европа

На 25 януари 2000 г. по инициатива на българската делегация към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, в Двореца на Европа в Страсбург наред с бюстовете на основателите на Обединена Европа е поставен бюст-паметник на Димитър Пешев. Дарен е от Българското народно събрание и изработен от Иван Минеков. По повод 70-годишнината от спасяването на българските евреи през 2013 г. в парка на храм „Св. Георги“ в София е поставен бюст-паметник реплика на намиращия се в Съвета на Европа в Страсбург паметник на Пешев. Паметна плоча е поставена недалеч от градинката на сградата на ул. „Неофит Рилски” № 47, където е живял Димитър Пешев.

Снимките на бюст-паметник в Двореца на Европа в Страсбург ми бяха предоставени с любезното съдействие на българският евродепутат – Рада Лайкова.