Преди точно една година са се навършили 190 години от рождението на Добри Войников. Той е роден в Шумен на 22 ноември 1833 г. Добри Войников е възрожденски учител, драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец. Той е основоположникът на българския театър и е първият български режисьор и автор на редица исторически и комедийни театрални пиеси. Има множество произведения, като най-ярката сред тях е „Криворазбраната цивилизация“ от 1871 г., считана за най-добрата българска комедия до началото на XX век.

Кариерно развитие в България

Първоначално учи в Шумен при Сава Филаретов, Иван Богоров и Сава Доброплодни. Цигулка учи при унгарския емигрант Михай Шафран от 1851 г., който създава първият български оркестър. Също така свири на флейта, китара и малко на пиано. Добри Войников участва в оркестъра като цигулар. Завършва френския колеж „Сен Беноа“ в Цариград, а след това става учител, каквото е професията му. Първо учителства в родния си град (1858 – 1864), от където започва обществено-политическата му дейност в борбата за българска църковна независимост. Войников въвежда учебните предмети „Българска история“ и „Нотно пеене“. Пише учебници по българска история, българска граматика и словесност, издава и една христоматия. През 1859 г. сформира ученически хор, който ръководи и преподава частни уроци по цигулка, флейта и китара. Учениците му изпълняват двугласни, тригласни и четиригласни светски и духовни песни. От 1861 г., той поема ръководството на оркестъра след напускането на Михай Шафран.

Творчеството му в емиграция

От 1864 г, Добри Войников е принуден да емигрира в Румъния и там е учител първо в Браила от 1864 до 1870 г., а после и в Гюргево – 1871 до 1873 г. В града на хъшовете, както е известен Браила, съчетава учителската професия в българското училище и организирането на българска театрална група с оркестър. Там издава и вестник „Дунавска зора“. Става директор на българското училище и успява да го издигне в класно. Неговата театрална трупа става прочута със своите постановки от Бесарабия до Македония. Първото им представление е на първото театрално произведение на Войников – драмата „Стоян войвода“ на 29 януари 1866 г. на сцената на театъра в Браила. Трупата изнася представления в Националния театър в Букурещ през май 1866 г. с постановките „Райна Княгиня“ и „Стоян войвода“, като гост е дори самият княз Карол I. С приходите се издържа българското училище, използват се за построяването на българска църква в Браила (за която ви разказах в статията за плочата на БАН в Браила), както и за гладуващите в Молдова. Добри Войников създава редица пиеси, които представя пред емигрантската общност. Той взема и едно доста смело решение за времето си – за първи път в историята на българския театър участват и жени. Той сам пише пиесите, композира музиката за тях и ръководи трупата.

Други постижения на Добри Войников

Сред другите произведения на Войников са антология на френската литература „Сборник от разни съчинения“ (1860), „Кратка българска история“ (1861) и „Ръководство за словесност“ (1874), която е считана за един от най-добрите образците на българската литературна теория от 70-те години на XIX век. През 1869 г. става един от учредителите на Българското книжовно дружество, чийто приемник е Българска академия на науките (1911). От 1870 г. продължава театралната си дейност в Букурещ, Гюргево и Шумен, където се завръща през 1874 г. благодарение на руското гражданство, с което се сдобива.  По време на Руско-турската освободителна война е управител на сиропиталище в Търново, където умира от тиф на 27 март 1878 г. – същия месец след подписването на Санстефанския мирен договор. Гробът му се намира в парк „Дружба“ във Велико Търново до този на Колю Фичето.

Драматичният театър в Браила

Театър „Рали“ в Браила е културна институция, открита през 1864 г. Претърпява няколко смени на името, докато стига до името, което носи и до днес – Драматичен театър „Мария Филоти“ в чест на известната румънска актриса. На 15 октомври 2008 г., по случай 175-годшишнината от рождението на бащата на българското театрално изкуство е открита експозиция и бюст на Добри Войников в самия театър, а фоайето, където се намират носи неговото име. В залата има още снимки и афиши от живота на българския драматург и композитор на стените на огромната красива зала. Бюстът е дело на творец от Шумен – Румен Михайлов.