Преди 30 години, на тази дата, от този свят си отива изобретателят на първия компютър. Джон Винсент Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. в Хамилтън, Ню Йорк. Син е на български емигрант след Априлското въстание – Иван Атанасов от с. Бояджик, Ямболско, и майка ирландка. Още като ученик проявява интерес към математиката и математическите принципи на операциите. Те го запленяват и Джон прекарва часове в пресмятане на логаритми, научава и за съществуването на бройните системи, като най-голям интерес за него представлява двоичната бройна система (същата тази система, на която са базирани всички компютърни системи). Гимназията изкарва във Флорида, където се мести семейството му, и решава, че иска да се занимава с физика.

Образование

През 1921 г. записва електроинженерство в университета на Флорида в Гейнсвил, тъй като там не предлагат програма по теоретична физика. Интересите му се задълбочават към електрониката и висшата математика. Дипломира се през 1925 г. с изключителен успех и получава предложения за работа от престижни институции като Харвард, но избира Щатския колеж на Айова най-вече заради репутацията на заведението по отношение на техниката и науките. През следващата година защитава и магистърска степен по математика в същия колеж, в който преподава по математика и физика. Само дни по-късно се жени за съпругата си Люра, от която има три деца.

Научна работа

През 1929 г. започва докторантската си степен по теоретична физика в Уисконския университет в Медисън, Уисконсин, където се премества. Дисертацията му на тема „Диелектрическа константа на хелия“ сблъсква Атанасов с първите познания по сложни пресмятания, използвайки калкулатора на Монро – една от най-модерните за времето си сметачни машини. Той се завръща отново в Айова, където първо е асистент, а впоследствие става доцент в Щатския колеж. Научните му интереси и трудовете на докторантите, на които преподава, го изправят пред решаването на сложни диференциални уравнения. Те изискват значителни по обем изчисления, които наличната изчислителна техника тогава не е достатъчна. Работата и опитът му го подтикват към създаването на една по-добра машина за пресмятания.

Пътят към компютъра ABC

Започва разработването на изцяло ново устройство с множество неуспешни опити, през които открива, че те се делят на два класа – аналогови и цифрови. Пробивът настъпва през 1937 г., когато изгражда концепцията за свързване на банка от прости калкулатори към обща ос, което да реши проблема с точността на изчисленията. През 1939 г. получава ограничено финансиране от Щатския колеж в размер на $650 и започва работа заедно със своя асистент Клифърд Бери в приземията на факултета по физика. Атанасов разработва новаторски метод за използване на суматорите както за побитово събиране и изваждане, така и за преминаване от десетична към двоична система и обратно. Нещо повече, той постига оригинални решения за архитектурата, организацията на паметта и метода за въвеждане и извеждане на данните. Това позволява създаването и усъвършенстването на компютъра ABC (Atanasoff-Berry Computer) в периода 1939 – 1941 г., когато работата е прекъсната заради Втората световна война.

Революционната технология

Прототипът за новата машина превръща десетичните числа в двоични, извършва аритметични операции, използва логически изрази и записва междинните резултати в регенеративна памет. За съжаление, компютърът ABC така и не е патентован. Войната оставя своя траен отпечатък върху кариерата на Атанасов в периода 1942 – 1952 г., и той се фокусира върху военни проекти. Работи към Лабораторията на арсенала на Военноморските сили във Вашингтон и, като ръководител на хидроакустичния отдел, разработва хидроакустични устройства, детонатори, подводни бомби, миночистачен уред и патентова над 30 устройства. След военните проекти Джон се оттегля и основава успешна консултантска компания до своето пенсиониране.

Ерата на технологиите

Същевременно, средата на XX век е периодът, в който компютърната индустрия намира своя подем. Водещите производители на изчислителна техника, IBM и NCR, правят опити за създаването на електронни сметачни машини в края на 1939 г., но без успех. Настъпва и небезизвестният легален диспут за ENIAC – електронна цифрова електронноизчислителна машина (компютър), откъдето идва и името ѝ на английски. През 1967 г. адвокатски екип се свързва с Атанасов, научавайки за неговия проект, при което той става част от поредица от дела, свързани с патента на ENIAC. Изобретението на Джон Атанасов, което така и не бива патентовано, придобива широка известност след съдебното решение по делото Honeywell, Inc. v. Sperry Rand Corp, произнесено през 1973 г., с което обявяват патента на ENIAC за невалиден. Така Атанасов и Бери и техният компютър ABC получават признанието за един от най-ранните образци на електронен компютър. Въпреки признанието след делото, Атанасов не получава никакви материални облаги.

Световно признание

Първото си признание получава едва през 1984 г. с награждаването си с Computer Pioneer Medal от Института на инженерите по електротехника и електроника (IEEE) в САЩ. Вече Университетът в Айова му отдава заслужена почит, като финансира построяването на реплика на машината ABC на Атанасов. Най-голяма признателност Джон Атанасов получава в България, където е признат като „бащата на електронния компютър“, избран за чуждестранен член на БАН от 1983 г. и награждаван неколкократно с ордени като българинът, създал първия компютър. Той посещава България два пъти и при първото си посещение е награден с орден „Кирил и Методий“ — първа степен през 1970 г. Второто му посещение е след световното признание през юни 1985 г., когато е награден с орден „Народна Република България“ — първа степен. Тогава посещава и родното село на своя баща в Ямболско, където е посрещнат топло от земляци на неговия баща и му връчват ключа на „Почетен гражданин на гр. Ямбол“. България отдава и други почести – първият астероид, открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория „Рожен“, носи неговото име. На негово име е и президентската награда „Джон Атанасов“ за постижения в обстта на информатиката и информационните технологии от млади българи.

Джон Атанасов – от България до Кипър

Поводът за тази статия е един обект, свързан с България, който се намира в чужбина – бюст-паметник на Джон Атанасов в Университета на Кипър в Никозия. Паметникът представлява бронзова глава, но по-малка от реален размер, и бе открит на 5 септември 2017 г. в присъствието на президента на Р. България – Румен Радев, през ноември 2017 г. В момента се намира във Факултета по компютърни науки, поради тематичната обвързаност с дейността на катедрата, на входа на приземния етаж. Дело е на българския скулптор Георги Донов, със заглавие „Почит към Джон Атанасов“, и със съдействието на Комуникационната стратегия на МВнР. Бюстът е в чест на ученът от български произход и изобретател на първия дигитален електронен компютър.