Джон Атанасов

30 години от смъртта на Джон Атанасов – Създателят на първия компютър

Преди 30 години, на тази дата, от този свят си отива изобретателят на първия компютър. Джон Винсент Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. в Хамилтън, Ню Йорк. Син е на български емигрант след Априлското въстание – Иван Атанасов от с. Бояджик, Ямболско, и майка ирландка. Още като ученик проявява интерес към математиката и математическите принципи на операциите. Те го запленяват и Джон прекарва часове в пресмятане на логаритми, научава и за съществуването на бройните системи, като най-голям интерес за него представлява двоичната бройна система (същата тази система, на която са базирани всички компютърни системи). Гимназията изкарва във Флорида, където се мести семейството му, и решава, че иска да се занимава с физика.

Университетът на Кипър
Университетът на Кипър в Никозия и бюст-паметника на Джон Атанасов
Бюст-паметник на Джон Атанасов, Университетът на Кипър

Образование

През 1921 г. записва електроинженерство в университета на Флорида в Гейнсвил, тъй като там не предлагат програма по теоретична физика. Интересите му се задълбочават към електрониката и висшата математика. Дипломира се през 1925 г. с изключителен успех и получава предложения за работа от престижни институции като Харвард, но избира Щатския колеж на Айова най-вече заради репутацията на заведението по отношение на техниката и науките. През следващата година защитава и магистърска степен по математика в същия колеж, в който преподава по математика и физика. Само дни по-късно се жени за съпругата си Люра, от която има три деца.

Научна работа

През 1929 г. започва докторантската си степен по теоретична физика в Уисконския университет в Медисън, Уисконсин, където се премества. Дисертацията му на тема „Диелектрическа константа на хелия“ сблъсква Атанасов с първите познания по сложни пресмятания, използвайки калкулатора на Монро – една от най-модерните за времето си сметачни машини. Той се завръща отново в Айова, където първо е асистент, а впоследствие става доцент в Щатския колеж. Научните му интереси и трудовете на докторантите, на които преподава, го изправят пред решаването на сложни диференциални уравнения. Те изискват значителни по обем изчисления, които наличната изчислителна техника тогава не е достатъчна. Работата и опитът му го подтикват към създаването на една по-добра машина за пресмятания.

Пътят към компютъра ABC

Започва разработването на изцяло ново устройство с множество неуспешни опити, през които открива, че те се делят на два класа – аналогови и цифрови. Пробивът настъпва през 1937 г., когато изгражда концепцията за свързване на банка от прости калкулатори към обща ос, което да реши проблема с точността на изчисленията. През 1939 г. получава ограничено финансиране от Щатския колеж в размер на $650 и започва работа заедно със своя асистент Клифърд Бери в приземията на факултета по физика. Атанасов разработва новаторски метод за използване на суматорите както за побитово събиране и изваждане, така и за преминаване от десетична към двоична система и обратно. Нещо повече, той постига оригинални решения за архитектурата, организацията на паметта и метода за въвеждане и извеждане на данните. Това позволява създаването и усъвършенстването на компютъра ABC (Atanasoff-Berry Computer) в периода 1939 – 1941 г., когато работата е прекъсната заради Втората световна война.

Компютърът ABC
Реплика на компютърът ABC на Джон Атанасов и Клифърд Бери в Центъра Дъръм, Щатския университет на Айова, САЩ
Източник: Уикипедия

Революционната технология

Прототипът за новата машина превръща десетичните числа в двоични, извършва аритметични операции, използва логически изрази и записва междинните резултати в регенеративна памет. За съжаление, компютърът ABC така и не е патентован. Войната оставя своя траен отпечатък върху кариерата на Атанасов в периода 1942 – 1952 г., и той се фокусира върху военни проекти. Работи към Лабораторията на арсенала на Военноморските сили във Вашингтон и, като ръководител на хидроакустичния отдел, разработва хидроакустични устройства, детонатори, подводни бомби, миночистачен уред и патентова над 30 устройства. След военните проекти Джон се оттегля и основава успешна консултантска компания до своето пенсиониране.

Ерата на технологиите

Същевременно, средата на XX век е периодът, в който компютърната индустрия намира своя подем. Водещите производители на изчислителна техника, IBM и NCR, правят опити за създаването на електронни сметачни машини в края на 1939 г., но без успех. Настъпва и небезизвестният легален диспут за ENIAC – електронна цифрова електронноизчислителна машина (компютър), откъдето идва и името ѝ на английски. През 1967 г. адвокатски екип се свързва с Атанасов, научавайки за неговия проект, при което той става част от поредица от дела, свързани с патента на ENIAC. Изобретението на Джон Атанасов, което така и не бива патентовано, придобива широка известност след съдебното решение по делото Honeywell, Inc. v. Sperry Rand Corp, произнесено през 1973 г., с което обявяват патента на ENIAC за невалиден. Така Атанасов и Бери и техният компютър ABC получават признанието за един от най-ранните образци на електронен компютър. Въпреки признанието след делото, Атанасов не получава никакви материални облаги.

Компютърът ENIAC
Два модула на компютъра ENIAC (Electronic Numerical Integrator and Computer), експонати във Факултета по инженерство и приложни науки в Университета на Пенсилвания, САЩ
Източник: Уикипедия

Световно признание

Първото си признание получава едва през 1984 г. с награждаването си с Computer Pioneer Medal от Института на инженерите по електротехника и електроника (IEEE) в САЩ. Вече Университетът в Айова му отдава заслужена почит, като финансира построяването на реплика на машината ABC на Атанасов. Най-голяма признателност Джон Атанасов получава в България, където е признат като „бащата на електронния компютър“, избран за чуждестранен член на БАН от 1983 г. и награждаван неколкократно с ордени като българинът, създал първия компютър. Той посещава България два пъти и при първото си посещение е награден с орден „Кирил и Методий“ — първа степен през 1970 г. Второто му посещение е след световното признание през юни 1985 г., когато е награден с орден „Народна Република България“ — първа степен. Тогава посещава и родното село на своя баща в Ямболско, където е посрещнат топло от земляци на неговия баща и му връчват ключа на „Почетен гражданин на гр. Ямбол“. България отдава и други почести – първият астероид, открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория „Рожен“, носи неговото име. На негово име е и президентската награда „Джон Атанасов“ за постижения в обстта на информатиката и информационните технологии от млади българи.

Бюст-паметникът на Джон Атанасов Университета на Кипър
Бюст-паметникът на Джон Атанасов Университета на Кипър, намиращ се в преддверието на Факултета по компютърни науки в столицата Никозия

Джон Атанасов – от България до Кипър

Поводът за тази статия е един обект, свързан с България, който се намира в чужбина – бюст-паметник на Джон Атанасов в Университета на Кипър в Никозия. Паметникът представлява бронзова глава, но по-малка от реален размер, и бе открит на 5 септември 2017 г. в присъствието на президента на Р. България – Румен Радев, през ноември 2017 г. В момента се намира във Факултета по компютърни науки, поради тематичната обвързаност с дейността на катедрата, на входа на приземния етаж. Дело е на българския скулптор Георги Донов, със заглавие „Почит към Джон Атанасов“, и със съдействието на Комуникационната стратегия на МВнР. Бюстът е в чест на ученът от български произход и изобретател на първия дигитален електронен компютър.

Факултета по компютърни науки на Университета на Кипър в Никозия, Кипър
Факултета по компютърни науки на Университета на Кипър в Никозия, Кипър

2 thoughts on “30 години от смъртта на Джон Атанасов – Създателят на първия компютър”

  1. Джанан Бартуг

    Уважаема редакция, не може една толкова дълга и детайлна статия да завършва с толкова непълно и неясно откъм логика и съдържание изречение… за кой ученик от български произход става дума и каква е връзката му с университета в Никозия? В самата статия поставянето на въпросния бюст и обоснованието е много по ясно. Моля редактирайте последното изречение, ако държите на добрия и ясен български език в медиите.
    С уважение и пожелание за ползотворна работа.

    1. Мелина Димитрова

      Благодаря Ви, че посочихте тази грешка. Станало е автоматична корекция и поправяне на думата учен с ученик. Извиняваме се за недоглеждането, грешката е поправена и Ви благодаря отново, че я отбелязахте.

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *