Днес отбелязваме 122 години от смъртта на един от най-значимите български революционери, национален герой в България и Северна Македония – Гоце Делчев. Роден на 4 февруари 1872 г. в Кукуш, в дн. Гърция, той е водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, които по-късно се превръщат във ВМОРО. Гоце Делчев учи първоначално в униатско училище, тъй като семейството му подкрепя Втората кукушка уния за придобиване на самостоятелен български владика в града заради нежеланието им да останат към Цариградската патриаршия. След решението кукушани да останат към Българската екзархия, Гоце завършва българската екзархийска прогимназия през 1887 г. Първо чиракува, но желанието му да продължи образованието си е по-силно и той посещава Солунската българска мъжка гимназия от 1888 г. – училището на българските революционери в Македония.
Формиращи години
Другият виден наш революционер Христо Ботев прави изключително впечатление и повлиява младия Гоце Делчев чрез неговия учител по литература, Константин Величков. Математиката става негов любим предмет благодарение на учителя му Благой Димитров. Делчев участва и в таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов. На 11 юли 1891 г. постъпва във Военното училище в София, но заради участие в стачка е изключен само месец преди дипломирането си. Гоце Делчев решава да се бори за освобождението на Македония и за целта използва образователната мрежа на Българската екзархия за изграждането на революционна организация. От 1894 до 1896 г. е назначен за екзархийски учител в Щип. Там се среща отново с Даме Груев, който е един от основателите на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК) и е привлечен към организацията, която по-късно де факто ръководи. Заедно с Даме организират революционен комитет в града. Делчев отговаря за организирането на пограничните пунктове – Кочериновски, Рилски, Кюстендилски, Дупнишки и други, както и на нелегалните канали във вътрешността на Македония.
Мрежата от комитети
През лятото на 1896 г. участва в Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Гьорче Петров изработват програмата и устава на БМОРК. След това отива в Банско, където работи като учител за кратко, и това му дава възможността да изгради широка организационна мрежа от комитети в пограничните Разложки и Горноджумайски райони, включително Неврокопски. Става задграничен представител на организацията в София и участва във Върховния македоно-одрински комитет. В ролята си на главен ревизор на четите създава четническия институт на ВМОРО в Княжество България. Военизираната структура изпраща подготвени четници и войводи във вътрешността на Македония, което играе важна роля в движението. Гоце Делчев полага големи усилия за снабдяването на оръжие и пари за целите на организацията. Освен това той предприема няколко обиколки в Македония, Одринска Тракия и Родопите, които са разделени на революционни окръзи. През 1900 г. Гоце Делчев е известно време в Бургас, където основава в двора на Минковия хан фабрика за бомби, които са използвани при Солунските атентати през 1903 г. Гоце предлага Михаил Герджиков да оглави въстанието в Одринския революционен окръг. През март 1901 г. заедно с Лазар Маджаров се отправят на обиколка в Одринска Тракия и се завръщат в Бургас в средата на април.
Илинденско-преображенското въстание
В следващите две години Гоце Делчев поема ръководството на организацията и подготовката за Илинденско-преображенското въстание в отсъствието на Даме Груев, който е вкаран в затвора. За трагичната участ на Гоце Делчев предстои да разкажа в последваща статия. Той е убит край село Баница в Гърция от редовната турска армия при сражение по време на Илинденско-Преображенското въстание. Трупът му е погребан край селото, но Баница, както и Кукуш, са опожарени от гръцката армия по време на Междусъюзническата война през 1913 г. Населението е прогонено в България, а костите на Гоце Делчев са спасени и пренесени по време на Първата световна война в София от Михаил Чаков. Гръцката армия унищожава по пътя си всяка следа от българското културно-историческо наследство в Егейска Македония. Днес тленните останки се намират в Скопие на територията на старите български земи. Предадени са от тогавашния режим на БКП в България на новосъздадената ФНР Югославия. Мястото, където първоначално е погребан Гоце Делчев, се превръща в светилище на българската национална гордост и стремежа за свобода.
Плочата, която не оцелява
На лобното място на Гоце Делчев, при остатъците на камбанарията на църквата в Баница, единствената оцеляла сграда, родолюбиви българи от ПП „Възраждане“ заедно с председателя Костадин Костадинов поставят няколко пъти паметна плоча на мястото. Причината да се поставят нови плочи е, че оцеляват едва няколко седмици, защото биват разбивани от гръцките власти. Първо поставят плоча на 1 май 2015 г., втората на 1 май 2019 г. и отново през май 2023 г. Симпатизанти на „Възраждане“ заедно с председателя Костадин Костадинов посещават унищоженото от гърците през 1946 г. старо българско село Баница, за да отдадат почит към големия национален герой, загинал в борбите за освобождението на Македония.