През Възраждането 11 май се е утвърдил като църковен празник, на който по стар стил отбелязваме Деня на светите братя Кирил и Методий. За първи път се чества на 11 май 1851 г. в Пловдив по инициатива на Найден Геров като празник на българската просвета. За празника контактът ни в Рим, Италия ни отведе до базиликата „Сан Клементе“, където се намира гробът на Свети Кирил.
„САН КЛЕМЕНТЕ“
Базиликата „Сан Клементе“ е една от титулярните базилики в Рим. Носи името на четвъртия римски папа – свети Климент, на когото е осветена. В основата си тя е на 3 нива – най-долното е на антична сграда от I век, второто подземно ниво е на християнска базилика от IV век, а над земята се намира днешната трикорабна базилика изградена през XII век. През 861 г. Константин-Кирил Философ намира мощите на Св. Климент при посещението си в Крим. Няколко години по-късно, заедно с брат си Методий, ги отнасят в Рим и ги предават на папата. Тялото на четвъртия римски папа е погребано в базиликата, откъдето идва името ѝ.
Свети Кирил умира на 14 февруари 869 г. в Рим след като заболява от тежките пътувания. Преди смъртта си, Константин Философ приема „великата монашеска схима“ с име Кирил, с което се превръща в светец както в Православната, така и Римо-католическата църква. След смъртта му брат му Методий настоява тялото му да бъде пренесено и погребано във Византия, което му бива отказано от папата, но изпълнява искането му да бъде погребан в „Сан Клементе“.
Пътят на мощите на св. кирил
Това, обаче, не е краят за положените мощи на светеца. Близо 1000 години по-късно Наполеоновите войни достигат Италия. През втората кампания Наполеон Бонапарт достига Рим и решава да построи булевард точно през средата на „Сан Клементе“. С разрешение от папата са спасени възможно най-много артефакти от римските аристократи. В последствие, след провала на кампанията на Наполеон, голяма част от реликвите са върнати, а други изчезват безследно.
Текста на плочата гласи:
Този параклис
на св. Кирил и Методий, апостоли на славяните,
е осветен през 1880 г.
от папа Лъв XIII.
Папа Йоан XXIII, на празника на св. Климент
през 1963 г.,
посещава това място за молитва.
Тук също папа Павел VI,
на 17 ноември 1969 г.,
тържествено положи наскоро откритите мощи
на св. Кирил,
в знак на стремеж към възстановяване на християнското единство,
с благосклонна подкрепа.
Век и половина по-късно, през 1962 г., за игумен на „Сан Клементе“ е назначен ирландецът Падре Бойл. Неговата страст са антикварните книги и така един ден купува старинна литография на „Сан Клементе“, на гърба на която е обозначено, че е принадлежала на фамилията графове Винченци. В последствие установява, че наследниците притежават и други реликви, сред които старинно ковчеже с надпис на латински език „Ex Ossibus S. Cirilli“ (от реликвата на Св. Кирил). Това означава, че в ковчежето се намира част от мощите на Св. Кирил – част от едната ръка на светеца. Сега останките се намират зазидани в олтара, вляво от вратата на първия етаж, под стенописа на светите братя Кирил и Методий, а не в криптата. Неизвестно е и до днес къде е останалата част от мощите на Св. Кирил.
възстановяване на мощите
Връщането на мощите е извършено на 17 ноември 1963 г., а по решение на папа Павел VI е разрешено църковният ритуал да бъде отслужен от българския католически екзарх Кирил Куртев, като дори е поканен тогавашният български посланик в Рим. На гроба в криптата, където се извършва официалната церемония на 24 май, има златна икона с изображение на Константин-Кирил, поставена над мраморен похлупак. На срещуположната стена има композиция от цветна мозайка с образите на Светите братя.
