„Да знаеш ти живота как обичам!

И колко мразя празните химери…“

Н. Вапцаров, из „Писмо“

Кръвожадна празна химера – това е режимът днес. Излишният свят, който ще се строши съвсем скоро.

Яростният атеизъм, безсмисленото противопоставяне на инстинктите за оцеляване и продължение на рода, стихийната настървеност срещу мъдростта на миналото, издевателството над изкуството, пошлостта, самодоволното засвидетелстване на всевъзможни творчески сексуални ориентации, арогантното прекрачване на границите, алкохолът, наркотиците, балоните…не, това не е бунт, това е празна химера. Носителите на тоя истеричен псевдобунт не са онеправдани и смели борци за свобода, въпреки че добре смазаната пропагандна машина ги убеждава тъкмо в тая илюзия. Всъщност те са най-предвидимата и послушна прослойка на европейските общества. Шаблонни типове, които поемат по коловозите на режима. Различни лъскави опаковки, а вътре едно и също съдържание – празна химера. Крещяща еднаквост.

Бунтът?! Той е на мястото си. В ръцете на млади мъже и жени, стъпили на раменете на гиганти. Защото дървото без дълбок корен не устоява на бурята. Защото традицията и историята – това не са тежки окови, това е извор, от който извира мъдростта на предците ни. Сам избираш дали да вкусиш от нея. Но великите хора правят тъкмо това. Истинските бунтари на днешното европейско общество правят тъкмо това. Млади момчета извръщат поглед назад към Античността, за да си припомнят, че някога здравият дух се е помещавал в здравото тяло, към Средновековието, за да нарамят достойно кръстта си, към Новото време, за да потърсят корена на тая толкова омразна на днешните глобалисти идея – национализмът, към Възраждането, за да повярват, че могат да обърнат времето, към оная паметна дата 20 декември 1943 г., за да видят що е любов към отечеството и как всъщност умират Орлите. Малко са, но ги има, а броят им расте с всеки изминал ден. И скоро ще си върнат България и цяла Европа, защото борбата им е за смисъла.