„Одрин падна!“
Това се чува на 26 март 1913 г., когато обсадата при Одрин приключва с превземането на Одринската крепост от Втора българска армия, победа, която довежда до края на Балканската война. Това остава в историята ни като една от най-големите ни военни победи. Под командването на ген. Георги Вазов, брат на Иван Вазов и на ген. Владимир Вазов, други велики българи, една от най-охраняваните турски крепости е превзета. Обсадата става известна и с друго – тогава се извършват едни от първите действия на бойна авиация и за първи път самолет е използван за бойни действия, а за първи път се извършват бомбардировки със самолет от българи. Първото аеропланно отделение изпълнява най-вече разузнавателни задачи в района на Одрин и в отделните сектори на крепостта, както и хвърляне на бомби и позиви. Одринската крепост е построена между 1886 и 1888 г. със стратегическо значение за Османската империя.
Предпоставки за Балканската война
Причината за избухването на Балканската война през 1912 г. е стремежът и желанието на българите за така бленуваното национално обединение. Българската войска постига впечатляващи победи и бързо обръща ядрото на турската армия в отстъпление. Започва обсадата на Одрин на 3 ноември 1912 г. Втора армия заема позиция около непревземаемата крепост, както е известна, и е на 30 км от Цариград, който е далеч по-слабо охраняван, тъй като крепостта в Одрин е основната защита в Източна Тракия. Тя е снабдена с отбранителни съоръжения на три позиции, включващи окопи, позиции за артилерията, фортови и картечни гнезда. Турският гарнизон се води от Шукри паша, ръководил и потушаването на Преображенското въстание, разполагайки с 65–75 000 войници според различни източници, около 500 оръдия и 40 картечници. На 12 ноември е извършен полет от подпоручик Калинов със самарянката Райна Касабова. Със своя 45-минутен полет тя става първата жена в света, извършила полет във военни условия.
Бойни действия
Първоначално има склоняване от Османската империя за подписване на мир, но след извършения младотурски преврат тези намерения отпадат. На 3 февруари 1913 г. бойните действия са възобновени и крепостта е подложена на артилерийски огън. В началото на март се струпват обединените български и сръбски войски под общо командване на Никола Иванов, близо 160 000 войници, 424 оръдия и 96 картечници около града. Обсадата е разделена на четирите посоки откъм града, българската авиация също се включва във военните действия. Най-дългият е Източният фронт, начело на който е самият ген. Георги Вазов. Именно той дава заповедта за превземането на града. Щурмът започва и в продължение на 10 часа турските сили са подложени на безмилостен артилерийски обстрел, последван от атаката на пехотните полкове, начело с 56-ти пехотен полк. Сутринта на 25 март предната позиция е превзета, а оцелелите турски войници се оттеглят към фортовия пояс. Те успяват да отблъснат следващата вълна и българите трябва да се прегрупират. Тактиката им е основното нападение да дойде от Източния сектор, който ръководи ген. Георги Вазов. Той издава една забележителна заповед за атака с думите:
„Трябва да се помни, че в тази нощ е необходимо да се реши съдбата на Одринската крепост. Връщане назад няма! Противникът трябва да бъде сломен! Напред ни чакат слава и мир, назад – безчестие и смърт!“
Обсадата на Одрин 1912 – 1913 г.
При обсадата на Одрин се използва за първи път в историята военната тактика „огневи вал“, където артилерията покрива настъплението на пехотата. Това влиза в учебниците по военно дело и се прилага през Първата световна война. Артилерийските части разкъсват бодливата тел, а останалата част е премината по изумителен начин – покрита от войниците със собствените им шинели. В навечерието на 26 март фортът Айджиолу е превзет, а рано сутринта пада и Айвазбаба. Главната отбраняваща част е разбита и българите нахлуват в града, настъпват виковете „Одрин падна!“. Шукри паша е пленен и предава сабята си на командващия Втора българска армия ген. Никола Иванов. Турската армия дава 7000 жертви и хиляди пленници, включително и генерали, докато от българска страна има под 2000 загинали. Българите превземат непревземаемата крепост със своя непоклатим боен дух и невиждана смелост. Те извършват геройски подвиг, който оставя трайна следа в нашата военна история и българската памет.
Музей на Балканската война в Одрин
Днес Одринската крепост е превърната в Музей на Балканската война, който се намира на най-високата точка в града. В него се съхраняват множество документи, оръжия и униформи на участвалите във войната. Пред музея има голям паметник на Шукри паша, командирът на гарнизона на Одринската крепост по време на Балканската война. Създадена е пълна възстановка на протеклите през 1913 г. събития. От турска страна той е описван като герой и спасител на народа си, бранил до последно укреплението.
Създателите на мемориала посрещат гостите с думите: „Стъпвайки по тази земя, вие знаете, че газите кръвта на вашите предци, на онези, които проляха последната си капка кръв, за да защитят турската държава.“ Има аудио обяснения, които са на турски език, както и обяснителни табелки, които са написани на английски, и туристите могат да добият някаква представа за реалните събития.
Одрин е част от българското етническо землище, нашият неосъществен национален идеал за обединение и възвръщане на старите ни територии, които столетия са били в пределите на българската държава. Одрин и Одринската крепост са сакрално за нас място в българската история. Място, на което можем да почетем паметта на нашите герои, които извършват невъобразим подвиг и оставят диря в сърцата на българския народ.
