Днес се навършват 175 години от рождението на патриарха на българската литература – Иван Вазов. По този повод се свързах с контакта ми в Рим, за да ни отведе до още една българска следа във Вечния град – паметника на Иван Вазов в Рим. Бронзовата статуя е втората по големина на Вазов след тази в Сопот, издигаща се на 2,60 м и монтирана върху постамент с височина 2,20 м. Открита е на 21 май 2010 г. Поводът е написаната от него стихосбирка „Италия“ по време на неговото пътуване до Апенините. Намира се на площад Тордвалдсен в непосредствена близост до Националната галерия за модерно изкуство в Рим.
Иван Вазов и Италия
Връзката на Вазов с Италия идва от пътуването, което предприема до страната на Апенините през 1884 г., когато е на 34 години. Заедно с неговия приятел Михаил Маджаров – публицист, дипломат и бъдещ министър на финансите, се отправят на дълго пътешествие на 26 април 1884 г. от Пловдив до Цариград, през Солун и Пирея, за да достигнат Италия. Двамата успяват да посетят Неапол и околностите, прекарвайки там 12 дни (минават през улиците на Помпей и виждат страховития Везувий), преди да се отправят за Вечния град – Рим. Информацията за тяхното пътуване достига до нас благодарение на спомените на Михаил Маджаров, които той описва.
Магията на Вечния град
По думите на Маджаров, „Вазов отиваше в Рим с такова благоговение, с каквото отиваха едно време в Йерусалим нашите деди.“ Самият Маджаров има далеч по-прагматични цели, а именно да изучи как функционира предварителният контрол на бюджета в Италия. Желанието на Вазов да види страната на изящните изкуства, да „посети отечеството на Петрарка и Данте, на Рафаело и Микеланджело“, да бъде в присъствието на Ватикана и храма „Св. Петър“ и Колизеума, ражда неговата стихосбирка „Италия“, където запечатва своите спомени от това незабравимо пътуване. На големите италиански величия посвещава стихове след посещението на парка на Вила Боргезе, където вижда техните мраморни образи.
Стихосбирката „Италия“
Той си води бележки по време на разходките им с Маджаров, а вечерите съчинява и обработва новите си стихотворения. Любопитно е да се отбележи, че стихотворенията в излязлата същата година (1884) стихосбирка са обстоятелства на неговото непосредствено наблюдение. Както самият Вазов отбелязва, те са плод на неговите лични впечатления, които старателно е описвал в тефтера си, събирайки мислите си всяка вечер в хотела. Съдейки по стихосбирката, може да предложим, че Помпей е един от първите посетени градове и там създава сонета „В Помпейския музей“. Други произведения от стихосбирката са посветени на амфитеатъра на Флавиите, на църквата „Свети Петър в окови“, в която се намира статуята на Моисей от Микеланджело в надгробната композиция на папа Юлий II Делла Ровере.
Осеяното с вълнуващи емоции и преживявания пътуваше, достигаща своя край в Бриндизи, откъдето тръгват обратно за Цариград, за да се завърне в родната земя. Италия, със своята древност и изящество, оставя със своето възхищение и удивление трайна следа в поезията на Вазов, дошъл няколко години след освобождението на България, преживял робството и тиранията на българския народ.
Поклон, Италийо щастлива,
поклон, земя на небесата,
земя на песнята звънлива,
на гения, на красотата;
земя на вечните поети,
на Тасо, Данте, на Петрарка;
земя на нежните сонети —
на любовта безумна, жарка.“
из стихотворението „Италия“
