Преди година, на 23 юли, отбелязахме 350-ата годишнина от смъртта на един от най-великите българи на XVII век – Петър Парчевич. Той е български католически епископ, патриот и дипломат, удостоен с баронска титла от императора на Свещената римска империя.  Роден през 1612 г. в гр. Чипровци, в стария знатен род Кнежевичи-Парчевичи. На 11 години е изпратен да учи в Лорето, Италия. Продължава висшето си образование в Рим, където става първият българин, доктор по богословие и католическо право. Освен италиански език, владее отлично гръцки, латински, влашки и арменски. Петър Парчевич е един от архитектите зад Чипровското въстание.

Ролята на дипломацията

След завръщането си в България през 1643 г. е ръкоположен за свещеник от Петър Богдан, друга знакова фигура от нашата история. Година по-късно става секретар и помощник на Марцианополския архиепископ. Именно тази му роля ражда идеята за освобождението на България. Постът му позволява да обикаля земите в днешна Молдова, Добруджа и Североизточна България, виждайки ограниченията, на които е подложено християнското население. През 1644 г. Османската империя започва война с Венецианската република и българите виждат своя шанс. Парчевич успява да се срещне с дожа на Венеция през 1646 г., но не успява да получи подкрепа. Тази среща води до серия от дипломатически мисии в европейските дворове в търсене на помощ за българското освобождение.

По пътя към организирано въстание

В следващите години Парчевич постига успех, като убеждава влашкия владетел Матей Бесараба да участва в заговора и от негово име преговаря с полския крал Владислав IV, но въстанието пропада. Той е и първият българин, който успява да се срещне с папа Инокентий Х, запознавайки го с идеята за освобождението на християнските народи. Петър Парчевич е назначен за Марцианополски архиепископ от папа Александър VІІ през 1656 г. Дипломатическите му усилия довеждат до среща с хабсбургския император Фердинанд III и организиране на въстание с подкрепата на Влашко, Молдова и Хабсбургската монархия, което се оказва неуспешно.

Подготвяне към Чипровското въстание от 1688 г.

По време на своите мисии Парчевич заболява тежко и през 1661 г. е уволнен от архиепископския пост. Австрийският император Леополд І удостоява Петър Парчевич с баронска титла през 1668 г., след което той става апостолски викарий на Молдова и остава там до 1673 г. Парчевич предприема нова мисия да преговаря за кръстоносен поход срещу Османската империя, посещавайки Полша, Виена, Венеция и Рим.

Полагане на основите на българското национално Възраждане

Петър Парчевич умира в Рим на 23 юли 1674 г. Въпреки дипломатическия неуспех, идеите му представляват началото на българското национално Възраждане и оказват влияние върху националноосвободителния дух на българския народ. Повече от десетилетие по-късно избухва Чипровското въстание, което оставя отпечатък върху по-нататъшното развитие на българите и борбите за освобождение.

Мощи в Рим, Италия

Той е погребан в базиликата „Sant’Andrea delle Fratte“ в Рим в параклиса на Св. Франциск, която посетих по време на престоя си в италианската столица за предстоящата годишнина от смъртта на този велик българин. Базиликата се намира на пешеходно разстояние от Площад „Испания“. Вътре в църквата има поставена бронзова паметна плоча по случай 300-годишнината от неговата смърт през 1974 г. до ангелите, изработени от Бернини. Сант Андреа деле Фрате е локация, която всеки българин си заслужава да добави в списъка си за посещения във Вечния град.