На 14 февруари честваме Трифон Зарезан – денят на виното, лозарите, кръчмарите и градинарите. По този повод ще ви разкажа за българските градинари, които се преселват в Централна Европа (Австрия, Унгария, Словакия) преди повече от 100 години.
Емигрирането на Българските градинари
В началото на XX век българските градинари започват бавно и постепенно да емигрират. Първото поколение наемат парче земя, която обработват и разширяват градините си. Някои се връщат есента с печалбата си, а други остават там, защото са построили временни постройки. Второто поколение, което излиза има документация, в която описват капитала на всеки – каруца, кон, рало и т.н., а по самите градини се е водил разчет на изкараното, за да има справедливо разпределяне на печалбата.
Нещо повече, българските градинари показват непознати до този момент методи за отглеждане на зеленчуци. След Първата световна война земеделието разцъфтява, те пренасят българския домат там, а една от тези държави, в които просперира е Унгария. В столицата Будапеща огромна част от площта е пълна с градинари, техните земи са се намирали на огромни площи около града до р. Дунав. В девети район се намират централните хали, където българските градинари продават своите стоки. В Унгария българите се свързват със земеделието и градинарството, с които българите стават известни, тъй като са произвеждали най-добрите зеленчуци. Трифон Зарезан се празнува и до днес от българската общност в Унгария като един от най-важните празници за предшествениците им, които се изселват там преди век. Свети Трифон е техен покровител, празник за българските градинари и лозари от Будапеща.
Създаването на своя българска общност
Българските градинари основават своя българска църковна общност през 1916 г. и това е най-старата църковна общност зад граница. Седалището в Будапеща е първото на Западно- и средноевропейска епархия на Българската православна църква. Дружеството на българите в Унгария инициира и основаването на православния храм „Св. св. Кирил и Методий“ е построен през 1932 г. Първият камък е положен от самия митрополит Борис Неврокопски. Българите в Унгария създават свой културен дом както и българско училище. Дружеството на българите в Унгария е основано през 1914 г. и по повод 100-годишния юбилей от създаването му, през 2014 г. е издигнат паметник и чешма, посветен на общността на българските градинари. Намира се в квартал Зугло, както е известен XIV Район на унгарската столица Будапеща. Там се е намирал пазарът на едро, където българите са продавали продукцията си, а също и техните градини. Паметникът изобразява българско семейство от майка, баща и дете заедно с тяхната продукция около традиционна българска чешма. Той е дело на Огнян Кожухаров, който е един от българите живеещи в Унгария.
Паметници на българските градинари
Един друг паметник на българските градинари се намира в малкото градче Фелшьожолца в североизточната част на Унгария, близо до Мишколц, който е третия по големина град в страната. Той е издигнат през 2005 г. и представлява птица грифон, която напомня за древните исторически корени на народите на България и Унгария. Както и този в Будапеща, паметникът е издигнат в чест на българските градинари живели и работили там първата 1/3 от XX век, на работливите наши съграждани, които са въвели по-продуктивното „поливно“ градинарство, станало известно като българско във Фелшьожолца. Създаден е от скулптура Жофия Балог въз основа на скиците на архитекта Михай Рудолф, а постамента и колоната са дело на майстора каменоделец Ищван Ковач от град Мишколц. Паметникът се намира пред замъка Барчай (Bárczay) в града, където има редовни чествания от българската общност.
Единственият в света подобен паметник има издигнат в побратименото на унгарския град Фелшьожолца българско село Драганово, община Горна Оряховица, Великотърновско. Той е изграден през 2013 г. от скулптура Ангел Ангелов от Велико Търново и съчетава композиция от земеделски сечива – рало, мотика и садило, както и птица кацнала върху тях. Инструментите символизират земеделската работа, а птицата представлява миграцията на драгановските градинари по света и тяхното завръщане. Върху паметната плоча са изписани имената на 19-те държави от 3 континента, в които се знае със сигурност, че са пребивавали. Драганово е известно градинарско село, от което гурбетчии-градинари заминават да работят в Русия, Румъния и Сърбия, а после и Австро-Унгария още от средата на XIX век. Между двете световни войни ежегодно излизат повече от 1000 градинари основно в Чехословакия, Унгария, Австрия и Полша, но е имало и в Западна Европа – Германия, Франция и Италия, а дори и отвъд океана в Австралия, Аржентина, Куба и др. Българските производители от горнооряховско са произвеждали зеленчуци, плодове и цветя. Паметникът е изграден с помощта на кметството на гр. Фелшьожолца, българското самоуправление в Унгария и Дружеството на българите, както потомци на градинари в чужбина и местни спонсори.
Честит Трифон Зарезан, уважаеми сънародници! Нека помним какво са постигнали нашите деди и да пазим паметта жива за тях – като българските градинари, които революционизират земеделието не само в Европа и създават земеделската продукция на десетки държави.
Благодаря на българската общност в Унгария за предоставените снимки и информация!
