На 15 септември в Солун, Гърция бе открита паметна плоча на двамата от братята Далчеви – Атанас и Любомир, в двора на българското консулство. Те имат и още един брат – Борис Далчев, който е един от най-талантливите архитекти на миналия век. Паметната плоча бе поставена по повод 120-годишнината от рождението на големия писател. Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 г. в Солун. Той е един от най-видните поети и преводачи на XX век. Поезията му се откроява с нейната ярка философска проблематика. Преводаческата му дейност обхваща стихотворения и белетристика от френски, испански, италиански, немски и руски писатели.

Един от най-великите български поети на XX век

Атанас Далчев започва творческата си кариера още в ученическите си години. Дебютира със стихотворния си диптих „Залези“ през 1921 г. публикуван в ученическия вестник „Фар“. Образованието си продължава в Софийския университет със специалност философия. Като студент публикува стихотворенията „Вечер“, „Здрач“ и „Елегия“ във „Вестник на жената“, а „Есенно завръщане“, „Хижи“ и „Старите моми“ – в символистичното списание „Хиперион“. Заедно с Димитър Пантелеев и Георги Караиванов поставят началото на поетичния сборник „Мост“. Сътрудничи на „Хиперион“, „Демократически преглед“ и в-к „Изток“. През 1926 г. издава първият си самостоятелен сборник „Прозорец“. От 1927 г. Заедно с авторите на „Мост“, Чавдар Мутафов, Константин Гълъбов, Светослав Минков и други започват издаването на собствен вестник „Стрелец“ и създават литературен кръг около него. Атанас Далчев завършва педагогика и философия през 1927 г., където развива интерес към литературата и културата на Западна Европа.

Така през 1928 г. публикува стихосбирката „Стихотворения“ и прекарва седем месеца при брат си, Любомир Далчев, който е художник и скулптор в Рим. Там слуша лекции по история на изкуството, учи италиански и обикаля с брат си Италия. В последствие заминава за Париж, а после Лондон.

един от най-значимите скулптори в българското изкуство

Любомир Далчев е по-големият брат на Атанас Далчев, роден на 27 декември 1902 г., също в Солун, където живее цялото семейство. Той завършва живопис в Художествената академия в София през 1926 г. в класа на проф. Никола Маринов. През 1928 г. завършва скулптура в Римската академия за изящни изкуства при проф. Лупи, в един и същ випуск с Алберто Джакомети и Сретен Стоянович. Образованието си продължава със специализация по пластична анатомия в Училището за изящни изкуства в Париж през 1929 г. След 1933 г. се фокусира към скулптурата и сред работата му е декоративна пластика по екстериора на сградите на БНБ, Софийския университет, ЦУМ, интериора в Съдебната палата и др.

След деветосептемврийския преврат в периода до 1960 г., проф. Любомир Далчев е част от групата за „Паметника на Съветската армия“ в София. Сред творбите му присъстват много паркови скулптури и паметници на историческа тематика, изложени в редица градове: София (автор е на паметника на Св. Климент Охридски), Варна (статуя на Коперник), Русе, Златни пясъци (скулптурата на Орфей), Смолян, Велико Търново, Добрич (прави паметник на Йордан Йовков), Шумен, с. Брусен и Скопие (паметник на Гоце Делчев). Има творби в Националната галерия, Софийската градска галерия, в музеите на Атина, Скопие, Монреал, Ермитажа в Санкт Петербург, Пушкинския музей в Москва, в художествени галерии в Одеса, Баку, в САЩ и други места. Той е автор на комплекса от композиции в Братската могила в Пловдив, отразяваща следосвобожденската история на града под тепетата.

Новооткритата плоча в Солун

Съвместната инициатива на Генералното консулство на България в Солун и на БТА цели да увековечи важни за историята ни личности, не само за България, но и за Гърция. Контактът ни в Солун присъства на събитието, което се проведе на 15-ти септември тази година. На паметната плоча има два стиха на Атанас Далчев. Изписана е строфата от стихотворението „Кукувица“ на Атанас Далчев със спомена му как напролет минава с баба си през Солун като дете. Другият откъс е от прекрасното стихотворение „Към Родината“:

„Не съм те никога избирал на земята.

Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.

Аз те обичам не защото си богата,

а само за това, че си родина моя.“