Преди седмица на 5 септември отбелязахме годишнината от смъртта на големия български революционер и деец на националноосвободителното движение в Македония – Иван Михайлов, по-известен като Ванче или Ванчо Михайлов. Той е дългогодишен лидер на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), писател, както и последната знакова фигура в македонското освободително движение. Наш кореспондент в Рим посети гроба на революционера, за да отдадем почитта си. За жалост, както се вижда от снимките, надгробната плоча не е в много добро състояние – липсват букви от името на комитата.
ГРОБЪТ НА вАНЧО МИХАЙЛОВ
Ванчо Михайлов е погребан в униатското гробище край манастира в Гротаферата заедно със съпругата си Мелпомена (Менча) Кърничева.Тя застава до него в революционната му дейност и също е част от ВМРО. Менча е отговорна за убийството на Тодор Паница във Виена. Тя е неотлъчно до Михайлов и те остават заедно до смъртта ѝ в Рим през 1964 г., която също като Ванчо умира на датата 5 септември.
Днес ще ви разкажа част от историята на Ванчо Михайлов. Той учи в Солунската българска мъжка гимназия. Преди Междусъюзническата война напуска Солун и се установява в Щип, който след войната става част от Сърбия. Записва се в новооткритата Скопска сръбска гимназия, където се запознава със сръбския престолонаследник Александър Караджорджевич. По време на Първата световна война е чиновник в Щипска община заради боледуване, а от юли 1918 г. за кратко постъпва в българската войска в Четвърти артилерийски полк. След войната записва право в Софийския университет. Там е привлечен от Тодор Александров за член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и за негов личен секретар. В последствие става и първи председател на студентското дружество „Вардаръ“. Убийството на Тодор Александров на 31 август 1924 г. заради разногласията с останалите членове на Централния комитет, води до Горноджумайските събития.
Михайлов организира преврат срещу Александър Протогеров и обкръжението му, наказвайки убийците и застава начело на организацията. Кръвопролитията не стихват: Протогеров е убит през 1928 г., а ВМРО се разцепва на два клона – „михайловисти“ и „протогеровисти“.
Размириците продължават
Противниците на Михайлов следват идеята за създаване на федеративна държава в Македония, която да включва българската, сръбската и македонската територия, което несъмнено ще засили югославското влияние. Михайловистите се борят за автономна Македония, защото осъзнават, че няма как тази територия да бъде анексирана към България.
Ванчо променя стратегията на ВМРО и забранява влизането на чети по-големи от 10-15 души в Македония, насочвайки тактиката към индивидуалния терор. През 20-те години на XX век, редица активисти са пряко замесени в множество политически убийства във и извън България. На този етап от борбата по македонския въпрос, от първостепенна важност намира неутрализирането на съветското (болшевишкото) влияние чрез ВМРО-Обединена, покровителствана от Георги Димитров.
„Нека утрешните поколения знаят, защото времето отминава, а нашата преходност е налице, че ние направихме ВМРО не, за да правим две Българии, а защото нямаме една целокупна!“, по думите на Иван Михайлов, който умира на 5 септември 1990 г.
