Днес отбелязваме 120 години от рождението на най-великото мецосопрано на XX век, феноменът Елена Николай. Голямата българска оперна певица е родена на 24 януари 1905 г. в с. Церово, Пазарджишко като Стоянка Савова Николова. Станала известна със сценичното си име, Елена Никола е обявена за една от най-великите оперни певици на миналия век.
стъпки към голямата кариера
Останала полусирак на ранна възраст (баща й умира през 1908 г., а майка ѝ става медицинска сестра в САЩ), тя решава, че ще учи пеене. Подготвя я големият вокален педагог и певец Иван Вулпе за Консерваторията. На конкурса по пеене се представя блестящо, но се проваля на солфеж и пиано. Елена Николай заминава за Щатите, където работи, учи философия и италиански език в Оберлин, Охайо. Мечтата ѝ за музикално образование не стихва и през 1929 г. заминава за Милано, където в консерваторията „Джузепе Верди“ получава уроци по пеене от Винченцо Пинторино без пари, защото той вижда нейния талант за световната сцена. Тя завършва академията с отличие.
От 1934 г. започва официално да използва псевдонима Елена Николай и дебютира с ролята на Азучена в „Трубадур“ на Джузепе Верди в оперния театър на Сало, област Ломбардия. Това поставя началото на нейната кариера и само за няколко сезона се превръща в една от най-търсените мецосопранови оперни певици. Същата тази година получава неочакван шанс да замести най-известната сопрано певица тогава – Педерцини и вместо Сляпата, пее Лаура в .„Джоконда“, спектакъл от Амилкаре Понкиели заедно с Бениамино Джили и Джина Чиня в Кремона, града на майсторите на цигулки Страдивариус, Амати и Гуарнери. Много важен за кариерата ѝ е спектакълът „Кавалерът на розата“ в операта „Сан Карло“ в Неапол от Рихард Щраус. В началото известният композитор има някои забележки, но след това е безкрайно доволен. След премиерата, Елена Николай е гост в продължение на 22 сезона на оперните представления в Неапол. През 1937 г. се омъжва за внука на своя учител Винченцо Пинторино – Андрея Маджо.
блестяща на сцената
След града под Везувий идва и легендарният „Ла Скала“ в Милано. От 1938 г. в продължение на две десетилетия е първо мецосопрано на миланската опера „Ла Скала“. През годините си партнира с други оперни величия като Николай Гяуров (за когото може да намерите статия тук), Борис Христов, Рената Тебалди, Чезаре Сиепи, Танкреди Пазеро, Мария Педрини, Тулио Серафин, Антонио Вото и много други. Налага се като най-добрата изпълнителка на Азучена, Амнерис, Адалджиза в „Норма“, Сантуца в „Селска чест“ и Далила в „Самсон и Далила“ на Камий Сен-Санс, Марфа в „Хованщина“. Пее блестящо в произведенията на Верди, също на руските автори, както и трудния репертоар на Вагнер и е първата Брунхилда на италианската сцена след Втората световна война.
През 1943 г. се завръща в София заради бомбардировките на Милано, а както знаем, театърът е разрушен и напълно възстановен до първоначалния си вид през 1946 г. След края на войната се завръща в Италия и отново работи в „Ла Скала“. Там остава до 1963 г. когато губи майка си и съпруга си и се мести в Рим, където започва актьорската си кариера. За пет години се снима в няколко филма като дебюта ѝ в киното е с филма „Бум“ на Виторио Де Сика, в който си партнира с Алберто Сорди. Другите ѝ филми са „Моята съпруга“, „Измяна в брака“, „Нашите съпрузи“ и „Съблазнени и измамени“.
едно знаменито творчество
За цялостната си кариера, Елена Николай седемнадесет години е примадона на „Ла Скала“ в Милано, пее 23 сезона в „Сан Карло“ в Неапол – най-старият театър в Италия и един от най-старите в Европа, както и на много други оперни сцени, включително Генуа. Тя е една от най-търсените мецосопранови певици, определя за една от най-добрите на 20-ти век, най-голямата конкурентка дори на легендарната оперна певица Мария Калас. Умира на 23 октомври 1993 г. в дома „Верди“ в Милано, построен от самия композитор като последен пристан за възрастните музиканти.
През 2013 г. Община Панагюрище организира и провежда в България конкурс кръстен на нея – Международен конкурс за млади оперни певци „Елена Николай“. През 2022 г. за годишнината от рождението й е открита паметна плоча на българската оперна певица в италианския град Генуа. Паметната плоча на мецосопраното Елена Николай се намира в парка на консерватория „Николо Паганини“ в Генуа, където е усъвършенствала музикалното си образование. Инициативата е на Генералното ни консулство в Милано, а автор е скулпторът Петко Йорданов. Наш контакт в Генуа посети консерваторията, за да види плочата на легендарната българска оперна певица. България може да се гордее със своите деца, които прославят родината по целия свят в сферите на културата и спорта!
