Паметник на Христо Ботев в Куба

Христо Ботев в Стара Хавана: 177 години от рождението

Честит Йордановден! Днес, 6 януари, отбелязваме 177 години от рождението на един от радетелите на българското национално движение и най-видните национални герои – Христо Ботев. На близо 9500 км от България има трайна българска следа в карибската страна Куба. Дипломатическите отношения между двете страни са установени 1960 г. и  в следващите десетилетия поддържат изключително добри отношения – много кубинци завършват висшето си образование в България, а хиляди български инженери, архитекти и строители изграждат инфраструктурата на Куба, включително хидроинженерни съоръжения, мостове, пътища, фабрики и т.н.

Приятелство с карибската страна

През 2023 г. е открит бюст-паметник на революционера Христо Ботев в сърцето на кубинската столица – Хавана, с подкрепата на Българското посолство и Службата на Историка на Хавана. Той е по идея на българския архитект в Куба, Илия Миладинов, член на Асоциацията за приятелство „България-Куба“ съвместно с кубинския скулптор Карлос Рохас. Паметника е разположен на емблематичния крайбрежен булевард „Авенида дел Пуерто“ в историческата част на Стара Хавана. На български и испански са изписани вечните думи на Ботев от поемата „Хаджи Димитър“: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“

Инициативата идва от наименованието на първото българско училище в Куба кръстено на Христо Ботев. Училище „Христо Ботев“ в Хавана съществува от 1960 – 1990 година, където са учили децата на нашите дипломати и специалисти, работещи там през миналия век. През 1995 година след разпадането на отношенията между България и Куба заради Иван Костов, всички договори са анулирани и всички наши фирми и специалисти са изтеглени към България. Всеизвестни са и добрите взаимоотношения на Тодор Живков с кубинския лидер Фидел Кастро, като двамата са били на визити и в двете държави съответно. В Хавана има много частици от нашата България, пазещи спомена за дългогодишните връзки между латиноамериканската страна и родината ни.

Гимназия Христо Ботев, Хавана
Фотография на вече несъществуващата гимназия Христо Ботев към посолството ни в Хавана

Живот в емигрантство

Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на учителя и обществен деец даскал Ботьо Петков. Родната му къща е унищожена по време на Руско-турската война, но е възстановена през 1940-та и превърната в Национален музей „Христо Ботев“. Голяма част от живота си прекарва в емигрантство първо в Одеса, където отива да учи през 1863 г., но след няколко години се връща в Калофер заради отпадането си от училище и да замести болния си баща в училището. От септември 1867 г. Ботев заминава за Румъния и пристига в Гюргево, където в последствие се запознава с българските хъшове, сред които Хаджи Димитър и участници от четите на Панайот Хитов и Филип Тотю. Следващата му спирка е Браила. В Града на Хъшовете, както става известен, Ботев се запознава с друг възрожденски деец – Добри Войников, за когото ви разказах в друга статия. Именно в неговия вестник „Дунавска зора“ издава второто си стихотворение „Към брата си“ през януари 1868 г. През септември на същата година се включва в неговата любителска театрална трупа.

От 1869 г. е в Измаил, Южна Бесерабия и сътрудничи на няколко български вестника в Букурещ: сатиричния „Тъпан“ и „Свобода“ на Любен Каравелов, в който публикува редактирани варианти на „Майце си“ и „Към брата си“, както и нови стихотворения – „Елегия“ и „Делба“, което посвещава на Каравелов. От май 1871 г. се премества отново в Браила и започва да издава свой вестник „Дума на българските емигранти“, където издава своите публицистични творби и няколко негови стихотворения. Странстванията на Христо Ботев из Румъния продължават и творческата му дейност не спира и за миг. В Букурещ става коректор на в. „Свобода“, преименуван на „Независимост“, а през 1873 г. ръководи издаването на другия вестник на Каравелов, „Будилник“ със сатирична насоченост, където излизат някои от най-известните му фейлетони и стихотворения.

Вечният Христо Ботев

Наследството, което Христо Ботев оставя е несъизмеримо. Творчеството му притежава една отличителна непреходност, която продължава да ехти през вековете. Вечна памет на великият Христо Ботев, част не само от българското, но и световното културноисторическо наследство!

Паметник на Христо Ботев в Хавана, Куба
Паметникът на Христо Ботев в кубинската столица

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *