Българите в Словакия започват емиграцията си с вълната на българските градинари в началото на XX век, които се преселват като сезонни работници. Първите български градинари, които се заселват в околностите на Братислава, Кошице и други големи градове, пристигат по време на Балканската война от 1912 – 1913 г. Най-много от преселилите се идват от Търновските, Русенските, Габровските и Ловешките села. Постепенно, към средата на миналия век, започват да се установяват за постоянно в Централна Европа и не само (в предишна статия ви разказах за българските градинари в Унгария).

Българската емиграция на XX век

През 30-те години основават градинарско дружество в Братислава в новосъздадената Чехословакия. Българските градинари и земеделци имат огромна заслуга за развитието и разнообразието на културите, които се развиват в Хабсбургската империя. Също така, те представят свои методологии и техники за обработка, с които революционизират обработката и производството на зеленчуци. Те стават известни със своите градинарски умения из цялата империя. Тези българи допринасят за изхранването на всички европейци в империята в тежките военни и следвоенни години на XX век.

Българските студенти в Словакия

Освен българските градинари, в същия период пристигат много български студенти, след като университетите в немските територии Бохемия и Моравия биват закрити. Техният брой достига 600 души, а само за учебната 1940/1941 в Братиславския университет и Висшето техническо училище са записани 386 българи, като се пренасочват студенти от Белград и от Загреб. Това поражда нуждата от създаването на ново Българско академично дружество „Раковски“ през 1939 г., където да разпространяват българската музика, песни, танци и укрепването на българо-словашките отношения.

Това, обаче, поражда страхове у словашките власти и те изпращат вербална нота до Българското посолство в Братислава, с която ограничават броя на българските студенти до 200. Това създава проблем за останалите няколкостотин българи, които трябва да напуснат страната, въпреки опитите на българските институции. Обстановката се разгаря и след окупацията от нацистката армия, което довежда до избухването на въстание на 29 август 1944 г. в Банска Бистрица. В него участват 40 български студенти и градинари.

Българското малцинство днес

Днес българите в Словакия са около 1500 души според данните. Те имат свое дружество от 2002 г., списание „Сънародник“ от 2006 г., излизащо 4 пъти в година, Българско средно училище „Христо Ботев“ в Братислава и църковна община „Св. Йоан Кръстител.“ Най-голямото мнозинство е концентрирано, разбира се, в столицата Братислава. На всеки 2 юни сънародниците ни честват Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България пред Паметника на българските партизани. Както се подразбира от името, паметникът е изграден през социалистическия период в памет на българите, загинали по време на Словашкото национално въстание от края на август и началото на септември 1944 година. В него загиват над 18 000 души, а изчезналите са 15 000. Сред тях са българските студенти Еньо Игнатов, Стоян Стоянов, Димитър Тодоров и Сейко Даскалов, които се присъединяват към партизанското движение и се удавят в р. Хрон, бягайки от немската армия. В предходна статия разказах повече за тях и как паметта за тях се пази в друг словашки град.

Българският паметник в Братислава

Този паметник символизира саможертвата на тези българи, дали живота си за борбата срещу нацизма, както за родината си, така и за Словакия. Много млади български мъже воюват в бригадите „Нитрянска партизанска бригада“, „Яношик“, в партизанските групировки „Милан Растислав Щефаник“, отрядите около Криж над Хрон, Хандлова, Кремница, Банска Бистрица, Мартин и други региони. Тяхната активна борба в партизанското движение ги превръща в символ на българо-словашката дружба. Самият паметник представлява двама воини, единият от българските студенти, участвали в словашкото въстание – единият паднал в боя и придържан от своя ранен боен другар. Намира се на брега на р. Дунав в малък парк между мостовете „СНП“ и „Аполо“. В основата на монумента са гравирани вечните думи на Христо Ботев от стихотворението „Хаджи Димитър“ на български и словашки:

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“

© Снимките са с благодарност към Деница Секуличка, която е председател на Българския културен съюз в Братислава и редактор на двуезичното списание „Сънародник“.